Оахака се оказа доста приятно градче. Макар че, градче не е точното название, понеже градът е по-голям от Бургас. Но след Мексико всичко ми се вижда малко. Данните, обаче, са малко стари, а както каза таксиджията, който ме докара до хотела – постоянно идват нови хора, американците изкупуват всичко и идват да се пенсионират тук. Същия образ каза, че съм втория човек който го пита тоя въпрос само днес и явно ще трябва да провери колко е населението на града – явно разговорът е част от услугата 🙂 .
Иначе, денят ми започна рано. Не съвсем по план. Решиха да ми звънят в три през нощта от България. Вярно, човека не знаеше, но като се събудих от телефона и така и не можах да заспя. За сметка на това, изчетох новините и си стегнах багажа. Поръчах си Uber и без проблеми стигнах навреме до правилната автогара (в 6 сутринта почти имаше задръствания).
Автогарата беше доста завъртяна, но имаше достатъчно табели за ориентация. Намерих гишето на автобусната компания и от там ми посочиха изход. Тук всичко е като на летищата, има изходи, с метални детектори и претърсване. Вчера ме караха да си празня джобовете, днес бяха доста по-формални. Според това на какъв човек попаднеш.
Естествено, изхода не беше този, който ми посочиха, но след няколко бързи въпроса намерих правилния. Сетих се, че бях чел, че багажът се предава на гише иначе те връщат. Свърших тая работа и не се наложи да ме връщат като някои от другите пътници.
Трафикът явно беше малко, защото планираните 7 часа ги взехме за 6. При това шофьорът караше съвсем нормално. Поспах малко, погледах филмите, които даваха. Образът до мен се смееше с глас на някой от сцените, което ги правеше още по-забавни. Не ви препоръчвам да ползвате автобусна тоалетна на път със завои.
След като се регистрирах в хотела трябваше да събера дрехите за пране, някак си успяхме да се разберем с жената на рецепцията, че ми трябват за утре (то ще си проличи). Взел съм си билет за нощния автобус то Сан Кристобал (San Cristóbal de las Casas) и съм си резервирал хотел, така че да мога да си пусна един душ сутринта. Нещо съм гледал доста завишени цени като съм правил бюджета. Тия 4 нощувки ще излязат колкото оригинално сметнатите две.
Излязох да търся нещо за ядене. Гюрултията почва още от хотела. Улична храна има бол, но днес мисля, че разбрах каква разликата. Уличната храна е като баничката у нас, ще се наядеш, вкусно ще е, евтино, но няма да е нищо особено. От друга страна, като седнеш в ресторант, няма да е евтино, в общия случай ще е по-вкусно от баничката и пак ще се наядеш. Това последното май е константа 😉 .
Ядох нещо, която няма да се опитвам да наименувам – предполагам, че беше измишльотина на ресторанта, тъй като Google също се затрудни със задачата. Важното е, че имаше два вида меса и два вида сирена, в не малки количества, между няколко тортили. Всичко това гарнирано с гуакамоле. Убийствено вкусно. За пиене си бях поръчал от местния горещ шоколад с мляко и канела. Много добра комбинация. Даже съм взел един пакет. Ще видим дали ще го ядем или ще го пием.
Пообиколих центъра. Доста приятно място за разходка, въпреки всичката навалица. Нямах някакъв конкретен план и освен катедралата успях да уцеля една църква, която определено си заслужаваше посещението. Някакъв, на входа, се опитваше да обяснява нещо за "дневна" молитва, странно, не беше времето на нито една от литургиите. То, тук, църквите винаги са пълни с богомолци. И освен малките деца, повечето хора имат достатъчно акъл да се съобразяват и да не пречат. Но както и да е, този видя, че съм си пробрал фотоапарата, свалил шапката, и се кръстя, както правя като влизам във всяка църква, и веднага ме остави на мира. Самата църква беше пълна с много дърворезба, повечето от която позлатена. Лично на мен ми хареса повече от катедралата, която имаше единственото предимство – да е по-голяма.
Пообиколих пазара около църквата, напазарих сувенири на доста прилични цени и се прибрах да почина малко. Като взе да се стъмня излязох отново. Пак в търсене на храна. Мушнах се в някакъв пазар, но сергийките за храна бяха затворили. Не се престраших да си взема от местното сирене, викам си, на връщане. Да, ама на връщане пазарът беше хлопнал кепенци. За това пък, намерих една баба отвън, която тъкмо прибираше сергията и си взех от нея. Нещо беше излязъл вятър, и всички бързаха да прибират, та реших и аз да взема пример от местните и се прибрах.
И така, вечерята ми беше една печена царевица с майонеза, сирене и чили, и от това, местното сирене, което е много добро. Вчера си взех една бучка от супермаркета, но това тук е много по-добро. Но да ви разправя за царевицата. Имаше пържена, варена, печена и някакъв вид (ронена). Пита ме бабичката, искаш ли майонеза и сирене. Викам – искам сирене и почвам да се чудя как ще го сложи. Просто, намазва царевицата с майонеза, после обилно поръсва със сирене (май от местното, но настъргано), което полепва по майонезата. Казвам не на предложението за чили, но тя ми отговаря, с тон – ти не знаеш какво изпуска – абе хайде, само малко. Съгласявам се. Единственият кусур беше, че ми избра една по изгоряла царевица. Сега мисля да отварям сергия в Южния парк и да продавам такива царевици, ще разтърся пазара.
Утре, като се наспя, ще измисля какво да правя. Има доста турове в близката околност, а трябва да съм в 20 часа на автогарата. Днес даже минах покрай офис на автобусната компания, но там дори не можа да намери как се стига до Паленке. Както и да е, като се прибрах да почивам веднага си купих билет за утре. Места почти нямаше. Пък за днес изобщо бяха свършили още в ранния следобед.
Оставете отговор