Пореден ден за пътуване. Този път в малко по-нормално време. Автобусът е в 8, аз съм на автогарата още около 7. Автобусът се появи почти навреме. Натоварих багажа и мене си и потеглихме. Подремнах известно време, но се бях наспал прилично и по-голямата част от пътя бях буден. А пътят скучен, почти само прави участъци. Към обяд спряхме за почивка на един ресторант, хапнах само някакви бисквити, че не ми се рискуваше с друго.
Най-накрая стигнахме. След климатика в автобуса, тия 36 градуса са жив ад. Около два и половина е, а изглежда, че в Мексико това е време за обедна почивка (в тая жега е разбираемо). Таксита няма. За пръв път виждам да става опашка за таксита на автогара тук.
Почаках малко и се натоварих в един подвижен гълъбарник. Стигнахме до хотела и там последва обичайното. Оставих дрехите за пране и тръгнах да търся нещо за ядене и пиене. На излизане питах за тур до Ушмал, но агенцията, с която работи хотелът прави само индивидуални турове. Все пак, момчето ми препоръча друга агенция и внимателно ми обясни къде е. Не че я намерих лесно, то се влиза през един хотел, тая подробност я бях пропуснал в обяснението. От агенцяита намериха тур, но няма туристи 🙂 . А минимума е двама човека. Реших, че ще го пропусна това. Предвид оставащото време няма да има да взема тур от Мерида или ще го измисля. Вечерта като излизах ми върнаха дрехите, така че мога да направя нещо по-гъвкаво. Ще го мисля утре, на по-свежа глава.
И така, опитах се да стигна до морето, но слънцето ме напече и се сблъсках със строеж на крайбрежната алея. Всички пешеходни излази бяха здраво затворени и ми се наложи да се върна. Намерих магазин за вода, вече бях хапнал едно тако и не ми беше съвсем гладно, та се прибрах в хотела, докато времето се разхлади и става за разходка.
Надвечер излязох пак. Лесно намерих улицата, на която са всичките ресторанти. Реших първо да стигна до морето, което става именно по тази улица. Тука е лудница, нещо, което изглежда като тротоар се оказа улица. Аз се бях спрял да снимам, ама се усетих навреме. Срещнах една от жените, с която потъвахме. Бях ѝ се видял благонадежден в Паленке и ме беше помолила да ѝ наглеждам куфара докато отиде да си купи нещо. Тя ми се оплака, как влачила куфара километър и половина в тая жега, само, за да разбере, че има двойна резервация и няма стая. Е тук явно не е сезон и лесно си е намерила друго място.
Намерих си удобно място на алеята и поснимах залеза. Много объркващо ми идва, да съм от източната страна на Атлантическия океан, а слънцето да залязва над водата. Трябваше няколко пъти да се консултирам с картата, докато накрая не ми се намести това в главата.
Върнах се на стъргалото и вечерях скариди в три вида сирена. Вярно, пет броя скариди, но много вкусни. Чинията беше допълнена със зеленчуци, талятели и две препечени филийки, за да може да се наяде човек. Цената беше въз соленичка – 180 песос, а това беше една от евтините манджи.
Утре има някакво фолклорно представление, но вечерта. Утре ще го мисля какво ще правя. Автобуси за Мерида има през целия ден и ако реша все пак да се опирам да посетя Ушмал може да си тръгна по-рано. Или да остана да го карам по-леко. Вечерта градчето е много приятно, с дъх на море и вид на заспало карибско градче. Бризът също допринася за доброто впечатление, а Мерида е далеч от морето.
Оставете отговор