Най-накрая намерих време да седна да напиша този последен пътепис. Малко ми е странно да пиша на домашната клавиатура, след като толкова време писах на лаптопа. Последният ден беше тежък и ужасен. Тръгнахме доста рано, мисля, че беше още преди 6:15 часа. Двете навигации имаха различна идея за маршрута. Garmin-a се опитваше да ни прекара без Босна и обратно в Хърватия, което само щеше да добави две допълнителни граници, за да се спестят около 3 минути. Навигацията на колата (а и Google) даваха обиколен маршрут покрай Загреб.
Избрахме заобикалящият маршрут и нямахме проблеми. Имахме доста път по планински път, но движението в нашата посока беше съвсем нормално. Всички бяха тръгнали на обратно. Слушах радио и се надявах, че километричните колони, за които говорят не са на Сръбската граница. Моите надежди се оказаха напразни. Още докато бяхме около Загреб по радиото говореха за 2-километрови колони. Предвидливо спряхме за почивка на последната бензиностанция преди колоната. Тя беше нараснала на поне 3 km.
По едно време навигацията на колата се сети да ни каже, че има алтернативен пункт, но вече нямаше как да отидем натам. Трябваше да слезем от магистралата, а бяхме в най-лява лента, да не говорим, че Деница и Жоро бяха заминали някъде напред да се разхождат. И така, след има няма 3 часа чакане успяхме да минем границата. От там насетне се движихме с, общо взето, същите коли чак до нашата граница. Забавни ми бяха група цигани, които уж си карали, да я наречем, каляската със 180 km/h и се състезавали с другата си “каляска”. Тая скорост въобще не я владееха, като ме настигнаха изостанаха назад още на 160 🙂 . Оставих ги да си се “състезават” един друг и ги видяхме пак на българската граница.
В Сърбия ни чакаха още ремонти, колони и катастрофи. На нашата граница имаше доста сериозни колони. Нещата, обаче, вървяха експедитивно. Поне след няколко клаксона нещата се разнообразиха. Не знам какъв беше първият повод, но между сръбската и българската проверка имаше няколко “клаксон-войни”. Поне един от поводите беше кола даваща назад, в който случай задната кола безуспешно се опитваше да предупреди лелката, че ще го удари. Тя не се впечатли особено от клаксона и си то тресна, а по-късно опита да го направи това поне още веднъж.
Прибрахме се към 1 през нощта.
И за финал, малко статистика. Изминали сме общо 5890,6 km. Гарминската навигация дава малко по-малкото разстояние от 5772,6 km, защото не сме я ползвал навсякъде за малките пътувания с колата (примерно ходенето до магазина в Андора). Според нея, обаче, сме се движили общо 41 часа и 13 минути, и сме били в спряло състояние над 8 часа. Както съм споменавал и преди, не знам как точно се изчислява това време на престой, но ми се струва много грешно. Средната ни скорост (според навигацията, не съм проверявал колата) е 88 km/h, а максималната е била 175 km/h. Това последното число може да е или да не е вярно, защото от опит знам, че след излизане от тунел може и да се “окаже”, че си карал с 400, ако вярваш на гармините. Последно като погледнах разхода, беше 7,3 l на 100 km. През цялото пътуване той се въртеше между 7,2 и 7,4. Разходите ни бяха малко над 4800 €, като от тях 658,52 € отидоха за гориво и 510,23 € за пътни такси и винетки.
Оставете отговор