Мда, мислех си, че днес няма да пиша нищо, но се събраха малко снимки и впечатления, пък и има време, та е редно да драсна няколко реда. Може би ще съм малко по-кратък от обикновено, т.е. няма да ви досаждам толкова дълго време.
Събудих се рано, стегнах багажа, взех душ, слязох на закуска, която този път беше някакво местно ястие и два броя маракуя (благодаря на последователите ми в социалните мрежи за името на този плод). Наядох се, но доста бързо огладнях после, а обядът ми се състоеше от франзела и половина и чинийка с ананас за добре дошъл в този хостел.
Помързелувах докато стана време за тръгване, след това излязох на главната улица и си викнах Grab, този път кола. Докато стигна до точката за вземане и колата беше пристигнала. Бързо стигнахме до офиса на автобусния превозвач където беше голяма лудница. За момент си помислих, че има някакъв ред, когато едно момче ми каза, че този бус е за някакъв определен час за някъде си, но после размислих. Натикаха ме в поредния автобус без дори да ми погледнат билета. От това място автобуси не потеглят. Всичките бусове и големи автобуси карат хора само до автогарата.
Самата автогара беше също толкова голяма лудница, но поне си имаше табла. Е вярно, преводът на заминаващи беше пристигащи, а преводът на все още на съобщенията въобще го нямаше на английски (според телефона, едно от съобщенията гласеше – “съобщението на английски” последвано от същинското съобщение. Обявленията по уредбата бяха само на виетнамски. Все пак имаше и някаква организация. Всяка линия си имаше номер, защо линии ходещи в различни посоки ще имат еднакъв номер не ми стана ясно, но имаше поне три номера 14 (моя номер). За това, хората, бяха сложили на таблото и регистрационния номер на автобуса. Трудно е човек да се обърка.
Все се бях возил на странни автобуси, но на такъв като този не бях. Абсолютно лежащи места. Вътре не дават да се ходи с обувки. Единствен недостатък беше, че като си изправя седалката да седни и главата ми опираше в тавана, а над мен имаше друг човек. Като спряхме за обедна почивка, пред вратата на автобуса оставиха един кош с чехли, да ги ползваме навън. Мястото за почивка го държеше тази автобусна компания. Понеже не разбрах колко точно време имаме (дори да знаех виетнамски, говорителят на автобуса боботеше абсолютно нечовешки) реших да не сядам да ям нещо готвено, а другите неща бяха сандвичи, а аз хляб си имах. За съжаление, нямаше нищо, което да “подложа” на хляба, та беше само хляб и вода.
И в Кан Тхо автогарата е извън града. Купих си автобусен билет за утре следобед и се възползвах от включения трансфер. Тук организацията беше супер. Написват ти адреса на едно листче, да го покажеш на шофьора, че той не говори английски и ти дават една дървена пръчка, която ти се явява билета. После по уредбата съобщават, при това на приличен английски, кой номер пръчка на кой бус съответства.
Хостелът, т.е. къщата за гости се намира в дъното на една заушена алея (даже я пропунах на връщане, хем се оглеждах за табелата). Като ме видяха натоварен с все раниците и местните ми сочеха навътре, явно не съм първия дето има проблеми с намирането на мястото. Посрещна ме едно момче на годините на племенника, което извади чиния ананас от хладилника и подложка за чаша и се скри някъде отзад. После разбрах, че е отишъл да извика съдържателката по телефона, май е имал инструкции да ми направи и нещо за пиене, но явно го е досрамяло да ме пита какво искам 🙂 .
След малко почивка излязох да се разходя. Оказа се, че има доста приятен парк покрай реката. Тук съм в делтата на Меконг, но доколкото разбирам, конкретно това е някакъв приток. Естествено, забравих картата с подробните обяснения и трябваше да карам по памет. Нощния хранителен пазар го намерих лесно, но още беше рано. Насочих се към по-далечните заведения, които се оказаха на доста прилично разстояние. Сигурно няма нужда да казвам, че хартиената карта няма нищо общо с електронната? Намерих заведенията, но в едното предлагаха вече опитваната палачинка, а другото просто не ме грабна.
Време беше за нощния пазар. Като минавах от там ми се видя нещо приличащо на гризач, за съжаление се оказа просто пилешка глава. Освен глави се продаваха и крака. И кълки видях, но останалата част от пилето го беше хванала мистериозна липса. Накрая ядох пъдпъдъчи яйца, които си бяха варени, но ги хакнаха в тигана с олиото да се изпържат, нещо което първоначално помислих за месо, но вероятно беше пипала от октопод и обикновен кренвирш на клечка. Естествено, всичко това изпържено в споменатото олио. Имаше и гарнитура, нещо приличащо на бамя, което беше учудващо ядливо. Опитът ми за десерт със сок от маракуя се оказа не много успешен. Още като видях каква лъжица захар му хакнаха и разбрах, че това ще е провал.
Опитът ми да намеря някакви банани на затварящия пазар също не беше успешен. Имаше едни, но бяха толкова напред в развалянето, че нямаше да оцелеят до сутринта. А останалите плодове не ги разбирам достатъчно, за да се престраша да купувам от пазар, при това без добра светлина.
Утре планът е пълен. Тур от 5 без 15. После автобус от 14, маршрутката трябва да ме вземе в 13:20 или беше и 40, по скоро е и 20. После още 3 часа и половина с рейса и вдругиден се качвам на лодката за Пном Пен.
