Днес е ден, в който определено не ми върви. Станах пет минути преди часовника. Стегнах багажа и закусих, уцелих някакъв експресен влак и стигнах половин час по-рано на летището. Оказа се, че полетът ми е отменен. Кофти номер. Викам си, сега я втасах, точно около нова година места няма да се намират. Веднага отидох на гишето и имах късмет. Веднага ми намериха място за полета в 16:10. Ама било с друга авиокомпания, викам им, стига да стигна днес, все ми е тая, с коя авиокомпания ме пращате.
Полетът може да е от 16, но регистрацията почва от 12. Още е 8, а пред гишетата на другата компания е пълна лудница. Не виждам смисъл да регистрирам багажа още от сега и го оставям в багажното. Решавам да отида до града, но естествено, в картата за транспорта не са останали достатъчно пари. Има голяма такса за ползване на спирката на летището, понеже спирката била частна и вземат не само парите за влака, но и допълнителна “летищна” такса. Хубавото е, че всички такси тук си имат таван. На ден не може да се плати повече от $15 за превоз на ден, което е две возения с ферибот или повече от $26 за достъп до летището на седмица, което си е точно две пътувания до там или обратно. Естествено, зареждам повече отколкото ще ми трябва.
Направих още една разходка из Сидни. Закусих с яйца и бекон в едно кафе в квартала The Rocks, т.е. скалите. Имах идея да се кача на моста, но след закуската тия мисли ме напуснаха и се разходих само под моста. Обиколих пристанището и се натоварих на влака за летището.
От гишето за обслужване на другата авиокомпания ми казаха просто да се наредя на опашката за регистрация. Билет нямах, само една бележка с логото на оригиналната компания, в която имаше моето име, номер на полет, час на излитане и регистрация и нищо повече. Реденето на опашката отне около час и половина. Дадох чантата, взех бордна карта и минах през проверката на сигурността изключително бързо.
Използвах си ваучера от $8 долара за сандвич, който беше учудващо добър. Дремнах малко по чакалните, после се натоварих на самолета и проспах повечето полет. Кацнахме и реших да си направя часа на часовника, че тук часовата зона е странна – с 30 минути назад от Сидни. Само дето коронката на часовника ми остана в ръката. Часовника си работи, само дето няма как да му сверя часа.
Взех си такси, защото Светльо ми каза, че отнема почти час с градския транспорт. В хотела са много зле. Светльо се беше настанил първи, с моята резервация, а мен ме пратиха в празна стая. Върнах се на рецепцията и обясних какво е станало, щяха да ме пратят в грешна стая, ако Светльо не ми беше казал номера на стаята, в която е. На всичкото отгоре Интернета е ограничен до 800 MB (или mg както са написали навсякъде) на ден. Като отидох да питам какво да правя като свърши, рецепционистката ми даде паролата на служебната мрежа и ми каза да не казвам на никого. Явно собствениците живеят още в предния век.
След като се разтоварих излязох да търся къде да вечерям. Намерихме се със Светльо и хапнахме в едно приятно заведение. Явяваше се май италианско или нещо такова. Пихме по бира, хапнахме някакви джиджани манджи и се прибрахме да почиваме. Планове за утре още нямаме, а вдругиден заминаваме на тридневен тур до Мелбърн.
Оставете отговор