Поради наличието на крокодили и медузи не можахме да се изкъпем в Тихия океан. То в тая кал, кой ли би искал? Но, затова пък, гледахме състезание със златни рибки. И все пак бяхме на плаж. Абе, интересен ден беше. Но нека да карам в някакъв хронологичен ред.
Събудих се рано рано от зарана. Някъде към 04:30, въпреки че заспах около 12:30. Доядох си провизии, за които нямаше място в раницата и зачаках да стане време за закуска. Така наречената “континентална” беше доста бедна, за място, което изглеждаше така излъскано.
Стегнах багажа и тръгнах пеш към централната гара. Изтървах влака за 20 метра. Оставаха ми още няколко стълби и докато успея да ги кача, вратите се затвориха. Но, всяко зло за добро. Светльо се появи в този момент. То има един влак за летището, а неговият самолет излиташе 20 минути по-рано. Той беше прекарал два дни в Сидни и по план, в днес и утре ще сме заедно.
Пътувахме безинтересно до летището. Тук дори чантата си пускаш да се товари. Печаташ си етикет, лепиш и пускаш на една машина. Само една лелка помагаше, ако някой нещо се забуначи и вземе да задържа опашката. Минах бързо, проверката за сигурността беше почти формалност. Пак се намерихме със Светльо и убихме времето до неговия полет.
Полета мина бързо, тъкмо бях задрямал и пилота реши да обяви, че минаваме покрай някакви острови, който, вярно, бяха красиви, но трябваше ли да ме буди заради това 😉 . Скоро след това кацнахме. Някакви странни маневри ставаха там горе, първо намалихме, после ускорихме, едни доста резки завои. Не знам за какво беше всичко, но кацнахме леко.
Вътрешен полет, никакви формалности на изхода. След малко чакане ми излезе багажа и Светльо ме откри. Той беше проучил как стои въпроса с такситата. Наредихме се на въз дългата опашка. Няколко самолета бяха пристигнали и такситата бяха свършили. Вървят два вида – бусчета с място за много пътници и багаж и обикновени коли. Падна ни се голям образ, първият му въпрос беше – “към публичния дом ли?” – след това се продължи с обяснение как проституцията е легална в Австралия. Добре че разстоянието е по-малко от пет километра и стигнахме бързо.
Естествено уцелихме обедната почивка. За щастие след пет минути тя свърши. Настанихме се и без към плажа. Навсякъде около него има предупреждения за крокодили и медузи. И двете смъртоносни. А и водата е въз кална. Решихме, че е заради реката, която се влива на това място. Градът разполага с огромен открит басейн, с изкуствени пясъчни брегове, в който човек може да се изкъпе. Безплатен плаж, при това със спасители. При това, максималната дълбочина е 1,5 m, но хората не си правят експерименти с безопасността. Водата беше леко хлорирана, но много топла. То океанът беше още по-топъл – разходихме се все пак да си топнем краката.
След кратко упражнение по ориентиране по карта, намерихме магазин, напазарувахме и се прибрахме. Аха да си лягаме и момичето от хостела се появи. Събирала група да се ходи на бар. Само срещу $10 ни обещаха 5 малки питиета и безплатна пица (това май си беше от нея или беше направила, някаква врътка, за това, че сме 10 човека). Навихме се. Натоварихме се 10 човека в кола за 8 – единият пътува в багажника. Установихме, че момичето бърка ляво с дясно, изгубих им бройката на грешните завои.
Тази вечер имаше състезание със златни рибки. Направиха голямо шоу с представяне на рибките. Пуснаха ги да плуват в два улея пълни с вода и хора от публиката ги подгониха духайки в сламки. За победителя имаше някаква награда, която не разбрахме каква е, а за жените, утешителната награда беше вход в състезанието мокра фланелка. Това състезание не го дочакахме. По-голямата част от групата имаше желание да си тръгва. Този път не претоварихме колата.
Утре ни предстои ранно ставане. Потегляме към Големия бариерен риф.
Оставете отговор