Уф, да мъкнеш багаж в тая жега не си е работа. Хем повечето време беше в климатизирани превозни средства. Денят се нареди според плана. След закуската, стегнах багажа, взех си един бърз душ и се запътих към метрото. Полетът ми излиташе от новият терминал 4, който не е свързан с метрото и гуглето ми предлагаше някакви връзки с разни рейсове. Обаче, на мен не ми се висеше по жегите да чакам автобус и вместо това взех метрото до останалите три терминала и от там с безплатния автобус се пренесох до правилния терминал.
Като ниско тарифна авиолиния Air Asia не употребява много хора. Трябваше да си разпечатам етикета за чантата на машина, борих се известно време, защото по някаква причина не искаше да ми прочете бар кода на бордната карта. Въртях насам, въртях натам, тъкмо дойде човек да види с какво се боря и то взе, че го прочете. Отидох да товаря чантата на лентата за багаж, там ми се скараха, че трябвало да била на обратно, силно ми е съмнително, ама щом толкова искат – обърнах я. В края на краищата си искам чантата в крайната дестинация.
На паспортния контрол има една камара автоматични гишета. Даже не видях къде са тези с хората. За разлика от тези на нашето летище, всички работят, при това гладко. Естествено, докато съм слагал паспорта и страницата леко се прегънала и не стана от първия път, но като го извадих и видях какво е станало повторих, и всичко мина гладко. Само на проверката на сигурността имаше хора. Тръгнах да вадя лаптопа и ми казаха, че няма нужда. Нито пък да свалям колана. Само да няма по джобовете нищо. Културна работа.
И така, вътре съм за отрицателно време. Гледам, тук градинка, там градинка. Вярно, дърветата изглежда да са изкуствени, но не такава се оказа ситуацията при изходите, където дърветата си бяха съвсем истински, с истински паяжини по тях и нападали листа под тях. Доста приятно място за чакане на полет. Само вода ми се наложи да си купувам от аптеката, защото хранителният магазин се оказа на втория етаж при ресторантите.
На летището имаше даже музей. Две стаи, с десетина експоната, но все пак музей. Посветен на културата, която възникнала в резултат на смесените бракове между чуждестранни търговци и местното и не толкова местно население дошло да работи в Сингапур.
Бях забравил, че съм си поръчал храна в самолета и закусих със Subway Melt с пилешки бекон, каквото и да е това чудо. Съдейки по табелката, че се сервира храна без свинско, явно се опитваха да продават на мюсюлманската общност, а това е трудно ако честа съставка в сандвичите ти е беконът. И така, лазанята в самолета беше учудващо ядлива, но се наложи да я хвърля повечето. То и при полет от тридесетина минути нямаше време да се яде спокойно.
Летището в Куала Лумпур веднага ми направи отрицателно впечатление. За разлика от килимът в Сингапур тук имаше не особено приветливи плочки. За такива чудесии като изкуствени дървета, пък, само можеха да мечтаят. Както и да е. Взех си карата за телефона още преди паспортната проверка. После се наложи пак да търся магазин, че с тия нови начини за вадене на сим карата, ако влезе леко на криво и няма оправия. Иначе, паспортната проверка минах леко и бързо. Чантата ми пристигна почти веднага, малко чаках на митницата, понеже се сканираха всички багажи и вече бях в Малайзия.
Намерих банкомат. Не знам защо сметнах, че 5 по 200 прави 10 000, но ми се видях много нулите на банкомата, който искаше аз да пиша сума. Така или иначе, с тоя банкомат не се разбрахме и изтеглих пари от съседния. Добре че тук на едно място слагат банкомати на 5-6 банки, че иначе щеше да е зор.
Намерих влака за централната гара и си взех билет за експреса, както бях чел в Интернет. Гугъл съветваше да си взема билет за пътническия и да сменя на по-ранна спирка. Не знам кое щеше да е по-добре, но така успях да си взема карта за градския транспорт от централната гара. Два влака на метрото по-късно и стигнах до хотела.
Посрещането е малко като по филмите. Всичките са костюмирани в традиционно изглеждащи дрехи. Естествено, персоналът е обучен да е супер любезен, типично за толкова много звезден хотел. Взех си душ и вана и сега трябва да изляза да ям някъде. Мъкненето на багаж в тая жега ме умори доста, пък и стигнах по-късно отколкото смятах, и не остана време за някакво ефективно разглеждане тази вечер.
Оставете отговор