Ето един бърз “очерк”, както някой се беше изразил. Вчера си бях нормално на робота или почти. Тръгнах си рано. Стигнах на летището точно 2 часа преди полета но на гишетата за регистрация вече имаше огромна опашка. До това води липсата на регистрация през Интернет. Наредих се на опашката до гишето за приоритетна регистрация с идеята, че като на него няма никой то ще поеме част от опашката, както съм виждал да правят други компании. За съжаление Alitalia или техния наземен партньор не бяха особено досетливи, пък на това гише си имаха работа през повечето време.
Най-накрая се сдобих със заветната бординг (това как е ба български?) карта, но само за първия полет. Инструктираха ме да отида на трансферното гише в Рим, за да си получа тази за другия полет. Един бърз полет по-късно, през време на който изядох не лошия, но малък сандвич и изтърпях доста не любезното отношение на екипажа към пътниците, се озовахме на летището с няколко минути по-рано от разписанието. Повозихме се на автобуса, насам-натам, да ни е по-весело. Добре, че успях да се шмугна на първия автобус, че иначе щях да пиша от Рим.
На гишето ми обясниха, че не могат да ми издадат бординг карта, защото полета е на KLM, трябвало да ида на някакво гише B2, но първо трябвало да изляза от летището и пак да мина през сигурността. И така, с бърза крачка навън, през автоматичната врата, паспорта се проверява за секунди. Малко лутане из липсващите табели отвън (на нашенското си летище има повече) и отиване до гишетата за заминаващи. Там ми казват, че съм на грешния терминал. За щастие другия терминал е само на 3 минути път.
На другия терминал, информацията ме насочва към гишетата за заминаващи на втория етаж. Не пропуснаха да ми се скарат защо съм излязъл, а не съм минал през транзитната зона. Нямах време да им се обяснявам. Естествено на втория етаж нито има някакви табели, нито информационни табла (поне аз не видях работещи такива). Редих се на някакви опашки, накрая отидох до билетното гише и ги питах къде да ида. След като тая там не пропусна да ми обясни, че това е билетно гише, ме насочиха към правилното място.
С цялото си нахалство се шибнах на приоритетното гише, защото на другото имаше човек. След едно – “you are late maan”, ми издадоха необходимата хартийка, питаха ме за багаж, отбелязаха си, че той е в трансферната зона и ми казаха да отивам директно към изхода. Бях първи на сигурността и минах бързо, но не и без да ми кажат, че не мога да си внеса бутилката с вода, която беше останала в раницата от предния полет. Естествено, това го направиха докато търсех коша, за да я хвърля.
С бърза крачка и малко подтичване, защото не знаех колко далеч е изхода (а той се оказа най-накрая на терминала), успях да стигна навреме. Даже имаше опашка още. Явно бяха започнали качването малко по-късно. Обслужването на KLM е доста по-добро. За съжаление идеята им за храна на двучасов полет е пакетче с чипс. Стигнахме навреме. Доста почаках за багажа. Нещо се бяха омотали отзад и след първите няколко чанти доста време нямаше нов багаж. За щастие моята чанта беше от първите във втората партида.
След известно лутане из многобройните изходи се намерихме със Захари и след още известно чакане се качихме на рейса. Изпуснахме си спирката, но за късмет дойде нощният автобус (това около 1 през нощта) и се качихме почти веднага (вместо да вървим известно време пеш). Докато се приберем, хапнем от чудната пасирана леща на Захари и се наприказваме стана към 2 и половина. Ето защо пиша това сега.
План за днес още нямаме. Сега след като закусим и си пуснем по едно душче, ще го измислим. Очаквайте продължението.
Оставете отговор