Уф, почнахме деня с неприлично ранно ставане. Около час ни трябваше да се оправим и към 04:30 извикахме такси и тръгнахме към летището. Пристигнахме точно в най-голямата навалица. На гишето за багаж нямаше никой. Предполагам, че това е предимството да летиш с нискобюджетна авиокомпания. Повечето хора нямат багаж и отиват директно към изхода. Не така стоеше положението с традиционните авиокомпании, където се виеха километрични опашки. То моята чанта се оказа пълна с козметиките и обувките на Деница, не трябваше да ѝ казвам, че съм взел багаж.
Има хора, дето въобще не трябва да работят на летището. През цялата навалица се движихме около една възрастна двойка. Жената беше забрадена и си говореше с мъжа на турски, но държеше българска лична карта. Двамата бяха на съседния скенер. Една от служителките на охната започна да вика на жената да си сваляла часовника. Тя часовник нямаше. Викаше и на английски, после се възмущаваше, че не говорела български, не било трябвало всички да знаем арабски. Не беше склонна да спре тирадата си дори когато колегата ѝ, ѝ каза, че жената говори български. Върховна простотия. Такива хора нямат място на международно летище.
Полета мина нормално. Кацнахме навреме. На паспортния контрол работеха само две гишета, при два самолета хора. Автоматичните врати не работеха (явно не само в София е така). Събрахме багажа и взехме билети за трансфер до гара Термини. Явно ги купихме в последния момент, защото шофьорът не посрещна докато се оглеждахме къде трябва да го намерим и тръгнахме веднага, след като се качихме. Сигурно са му се обадили от гишето, че сме взели билети.
Имаше доста голямо задръстване на изхода на летището, но след това се движихме с прилична скорост. Спирки няма и 5 € си заслужават. Пробихме си път през тълпата, която искаше да се качи в обратната посока и лесно намерихме метрото. Буначихме се известно време с машината за билети, но се оказа, че тя не прима карти (или поне ние не успяхме да я накараме). Взехме си седмични карти, да видим дали сметката ще излезе правилна. Таксуваха ме 50 цента за плащане с карта.
В метрото беше супер тъпканица. Някак си, успяхме да влезем. Излизането беше доста по-лесно. Лесно намерихме адреса, но още нямаше никой. Звъннах на телефона и ни казаха, че след 10 минути ще дойде чистачката. Така и стана. Стаята още не беше изчистена, но ни дадоха ключа и си оставихме багажа. Намирахме се на около стотина метра от входа на Ватиканския музей. Минахме покрай тълпата и се насочихме към плащада св. Петър (Piazza San Pietro).
Още на "входа" ни посрещна някакъв, за да ни каже, че опашката за базиликата е вече от другата страна. Но ние, така или иначе, не планирахме я посещаваме сега. Напекохме се на върлото слънце. Направихме някоя друга снимка и тръгнахме да търсим нещо за ядене. Не ни се търсеше особено и се спряхме на нещо, което не можахме да определим дали беше кафе, ресторант или магазин за сувенири. Освен надутите цени ни цакаха и 10 € обслужване.
Прибрахме се да му ударим по една дрямка и опит за душ във въз тясната душ кабинка. Сега мислим да излизаме на някъде, ама май нямаме точен план за посоката. Ще трябва и да се яде.
Излязохме и се насочихме към метрото с цел Fontana di Trevi. Бързо се ориентирахме в метрото и лесно намерихме фонтана. Естествено, беше фрашкано с хора. Огромно тълпи, полицаите постоянно свирят със свирките, да не вземе някой да седне или да се бухне във водата. Готин фонтан, ама тая лудница разваля всичко. Метнахме по някоя стотинка и се засилихме да ядем сладолед. По четири "топки" защото Деница искаше шоколадовата фунийка, а нея я дават само ако вземеш поне 4 топки (за 4,50 €). Очаквано, сладоледът не беше най-добрият. Не беше и лош, само ягодата не ми беше по вкуса. В ментата имаше големи парчета шоколад, а в кафето цели зърна кафе.
Нямахме идея накъде да ходим след това. Харесахме си Piazza di Monte Citorio и намиращият се на нея обелиск. Малко не уцелихме директния път и първо минахме покрай Il Tempio di Adriano. Седнахме да ядем в една от близките улички. Приятно тихо място, но ни таксуваха по 2 € на човек, за дето им заемаме столовете и още 4 € за обслужване. Поне цените бяха по-нормални, разбирайте наполовина на тези от обяд. А и сервитьорът ни говореше български, с доста странен акцент, явно не беше българин.
Решихме да се приберем пеш. Снимахме се с Пинокио, минахме покрай Пантеона и през площад Навона. Не се задържахме никъде прекалено дълго. Ставаше късно, а ни трябваше и магазин за провизии. След като намерихме една квартална бакалия продължихме по лежерно. Пресякохме Тибър по Ponte Sant’Angelo пред едноименната крепост. Опитах се да направя малко нощни снимки, без особен успех. Минахме и през Piazza San Pietro, за да се насладим на липсата на хора и добре осветената базилика. То хора си имаше, като за 22 часа. Не бяхме единствените с такива идеи.
За утре планираме Ватиканския музей. Имаме билети и само ще трябва да видим как точно да прескочим огромните опашки, нали за това сме взели билети предварително. Като гледам скоростта на Интернета, снимките ще се появят по някое време утре или вдруги ден.
Оставете отговор