И така, след цял ден дразнене с разни фацебуковски и инстаграмски постове е време да започна да пиша за пътуването до Сингапур. Естествено, самото пътуване не е особено интересно – такси, багаж, проверка на сигурността, за пореден път ме проверяват дали съм терорист или наркотрафикант (така и не знам за кое от двете са натривките). Самолет, храна, както обикновено доста добра, кацане, нова проверка на сигурността, този път без да ме смятат за терорист (за разлика от този пред мен, който беше объркал посоката и вместо да излезе се беше насочил към транзитната зона), бързо хапване и пак самолет. Още самолетна храна, още филми в самолета, малко сън на пресекулки, минаване през имиграцията като ударен самолет, багаж. Борба с един банкомат, който отказва да пусне пари от която и да е карта (а в електронното банкиране излиза “отказана транзакция”), друг банкомат, който е по-разбран. Карта за телефона, карта за градския транспорт. Метро, прекачване, още метро.
Пристигам в хотела безумно рано. Настаняването е от 14, а аз съм още преди 11. Хотелът е от голяма верига и по принцип няма проблем с ранното настаняване на гости. Въпреки това, не очаквам да успят да ме настанят преди 12. Все пак напускането е в 10. Обещавам ми да ми сложат стаята най-напред в списъка. По-късно разбирам, че днес има необичайно количество хора за ранно настаняване. Рецепционистът каза, че в нормален ден има 5-6 човека, а днес са около 40. Имах късмет, явно бях от първите, защото след час стаята ми беше готова.
През това време пообиколих квартала. Първо намерих 7-eleven, точно до хотела. Заредих се с течности и седнах във фоайето на хотела, за да се ориентирам в картите. Изглежда, точно зад хотела, имаше някакъв голям храм. А съвсем наблизо имаше места за хранене. Врътнах се около храма, имаше много хора и не се опитах да влизам, братята китайци бяха спретнали пазар на площада отпред. Тръгнах да търся храната. Естествено обиколих целият квартал, докато най-после попадна на правилното място. Наредих се на една дълга опашка и поръчах каквото поръчваха местните. Оказа се пикантни нудъли с месо и яйце. Местното време беше обяд, но за мен си беше закуска.
На връщане към хотела си поръчах някакъв сок, вече ми изскочи от главата какъв. Оказа се че му слагат мляко. Това го открих след като на третия въпрос дали да ми слагат им казах да без да успя да разбера каква е думата, която използвах. На всичкото отгоре сокът не беше хубав. Язък, че го запечатаха като “фабричен” отгоре. Метнах го в една кофа само след две глътки.
Стаята ми беше готова. Разтоварих багажа, взех си един душ и дремнах два часа. Така или иначе навън се беше засвяткало и обещаваше да вали. Така и не видях дъжд, но влагата си е достатъчно и без него. Някъде към след 16 реших да изляза. Сингапур е космополитен град съставен главно от имигранти, а съвсем наблизо се намира арабският квартал (или по-скоро улица) и централната джамия на града. На път на там наблюдавах как китайците се молят пред няколко олтара на входа на нещо като магазин. Малко по-нататък, всички активно си четяха китайският хороскоп окачен на няколко пана. Явно, тази година кариерата ми ще е успешно, освен ако нямам афера в работата, защото тогава кариерата ми отива на кино. Или нещо такова.
Освен със златните си кубета, джамията не може да се похвали с нищо особено. Не знам, може и да има някоя по-голяма в града, но тази е в категорията малка. От там тръгнах да се шматкам без посока. Постепенно стигнах до заливът Марина. Разходих се в парка, намиращ се по протежението на залива и постепенно стигнах до голямото виенско колело. Бях прегладнял и хапнах китайско свинско с ориз и зеленчуци. Очаквано, храната не беше особено вкусна, но поне цената не изглеждаше надута. За разлика от цената на билета, $33 сингапурски. Гледката не е лоша, но чак пък за 40 лева не е. Както и да е, врътнах една обиколка, а след това си хванах автобуса и се прибрах да почивам. Може да отскоча до магазина малко по-късно, но иначе смятам да почивам и да планирам утрешният ден.
Оставете отговор