Ето, че най-накрая тръгнахме да обикаляме Скандинавия. Думите ми бягат. След като напиша това ще лягам да спя, а Тони вече тихо похърква. Денят започна много рано. Полетът ни беше от 06:10. Някъде около 5 бяхме на летището. Снощи вечерта не можах да спя, дремнах само няколко часа, но какво да очаква човек след като цял ден преди това е спал.
Полетът до Мюнхен не беше забележителен. Не особено добър кроасан за закуска, липса на турболенция и кацане 10 минути преди разписанието. Единственият проблем беше счупената седалка, която не можеше да остане права, но за щастие съседната беше свободна и се преместих там. Имахме около час и 40 минути на летището преди следващия полет. Минахме през паспортния контрол където немецът се опита да наизусти информацията в паспорта ми и потърсихме къде да пием по бира. Аз взех някаква малка бира (Paulaner), която се оказа безалкохолна. Толкова по-добре, нали се планираше да карам след 2 часа и половина.
Полетът до Хелзинки беше подобно безинтересен, като се изключи гадната турболенция при снижаването. Взехме си багажа и се насочихме към агенцията за наем на коли. Там нещата минаха учудващо бързо. Дадохме паспорти, лични карти и шофьорски книжки и готово. Само не разбрах защо ми блокираха цялата сума за плащането на колата. Избрахме опция за зареждане с гориво по техни цени (съвсем малко по-високи от нашите) и имаше някакви 30тина евро отгоре, така и не разбрах защо блокираха цялата сума, а не само тия 30тина евро, но ще се оправяме като я връщаме колата.
Понеже знам, че ще питате – колата е BMW X1, дизел, автоматик, бяла на цвят. Ще я видите на първата снимка в галерията. Понеже не бях карал автоматик, Тони си предложи услугите. Повъртяхме се малко из предградията на Хелзинки в търсене на някакъв супермаркет. Такъв не намерихме, но пък навъртяхме 23,7 km. Според навигацията сме се движили малко над 32 минути и сме били спрели още почти 7. Дали това е вярно, не знам. Тази вечер ще трябва пак да търся ръководството за употреба, че има някой неща, които не можах да разгадая след като преди малко прекарах половин час опитвайки се да разгадая как се управлява тая кола.
Лесно намерихме паркинга на хотела. Настаниха ни веднага въпреки, че бяхме с около час по-рано. Тук пак имаше изненада. Бил съм платил по-рано. Не го помня това, но щом те твърдят, че са удържали пари, значи са. Пак ще трябва да ровим из сметки накрая, за да разберем кой на кого, какво има да дава. Починахме си малко и излязохме да търсим къде да ядем.
Хотелът ни е точно до пристанището, но западното, което си е обикновено, съвременно пристанище. Доколкото разбрах, източното пристанище е историческото, което има смисъл да се снима. За щастие от хотела до центъра се стига лесно. Просто вървим направо около двадесетина минути. Тук нещата са доста скучни и монотонни. Тук-таме има някоя сграда с интересни орнаменти. Дори центърът не е нищо особено.
В неделя нищо не работи. Или почти нищо. Първите работещи кафета и ресторантчета намерихме едва в центъра. След известно лутане из табелите с цените, които са услужливо изложени по входовете с цел да плашат туристите от бедните държави (15 € за салата), намерихме едно заведение където поне имаше храна. И така, две манджи – пилето специалитет и пържена риба с картофи – и две бири, от местната наливна на първо място в списъка, ни костваха 50,50 €.
Вече се бяхме отказали да търсим супермаркет, когато минавайки през централната ЖП гара, видяхме не един, а цели два такива. Заредихме с провизии и се затътрихме към хотела. Гледките по улицата са приятни. У нас казваме “русо гладно нема”, ама тука има толкова много “русо”, че се съмнявам и руските мафиоти да успяват да го изхранят. Като споменах руснаците – на доста места има надписи на руски и доста от заведенията се рекламират, че имат меню на руски. Явно има доста трафик.
Плановете за утре са да закусим в 6 и да тръгваме към Рованиеми. Пътят е около 9 часа или малко над 800 km. Аз сега ще хапна и ще се насочвам към леглото. Добре, че хотелът има дебели завеси, че тук слънцето залязва около 11 без 15 и изгрява в 4 и 6, без да става напълно тъмно.
Оставете отговор