Програмата за днес беше свободна сутрин и тръгване за летището в ранният следобед. Естествено времето реши да се оправи в последния ден, беше топло и човек можеше да се разходи по плажа по тениска. Дори водата не беше студена и ако не духаше такъв вятър бих се изкъпал. На плажа естествено имаше двама араби ,един с кон и един с камила, които се опитваха да изкарат някой лев. Искрено се смях, обаче, на онзи търговец, който ми предложи “оригинален фалшификат” на Ролекс или какъвто друг часовник си избера.
И така, разходих се малко по плажа, снимах яхтите в пристанището (или както е модерно сега – марината, не знам какво му е на “яхтено пристанище”, но явно не е толкова модерно). На обяд трябваше да освободя стаята и да оставя багажа в багажното на хотела. Хапнах стабилно, защото пристигането тук се очакваше поне 7 часа по късно. Автобусът пристигана със закъснение (естествено), но от там нататък всичко мина сравнително гладко.
В Тунис ги гони параноята (то ако наистина те преследват не е параноя), страхуват се радикалните ислямисти от съседните държави да не направят някой зулум. На входа на летището имаше метален детектор и рентген, обаче, и на двата не им обръщат прекалено внимание. Пушат си, приказват си, и хората си минават. На нормалната проверка за сигурността положението е съвсем малко по-добро. Няма легени, а само малки кутии и се наложи да вадя лаптопа, защото рентгена се разпищя. Не си бях събул обувките и металния детектор и той се разпищя, но изобщо не си направиха труда да ме претърсят.
Полетът мина гладко и без инциденти, само за багажа чакането се проточи, че на нашите тук нещо не им се работеше бързо. Снимките са от сутрешната ми разходка. Като цяло съм доволен от Тунис, изхарчих малко по-малко от 400 лева (голяма част от не особено успешни пазарлъци), накефих се много на Сахара и се наядох на мекици.
Оставете отговор