От Хелзинки до Рованиеми

Днес ще нощуваме само на няколко километра южно от северната полярна окръжност. От днес нататък за нас няма да има нощ. Днес е последният ден, в който практически няма да има нощ в този град. Слънцето ще се скрие за няколко минути под хоризонта, но тъмно няма да става, т.е. ще имаме малко здрач между 1 и 1:30. За щастие пердетата на стаята изглеждат доста плътни. От днес насетне, докато не се върнем обратно тук след няколко дни, слънцето ще грее постоянно над нас.

Днес изминахме 831,6 km без особени проблеми. Карането на автоматик се учи лесно. Е, от време на време, човек почва да търси къде е лоста за скоростите или се набива с двата крака на спирачката, но това се преживява. Темпомата също е готино устройство, нагласяш си скоростта и само си гледаш завоите. Е, май не върши работа за регулиране на скоростта когато напред има камера, но това ще го разберем ако дойде глоба за превишена скорост.

Планирахме да тръгнем в 6, но Тони нещо не беше във форма и успяхме да потеглим едва малко преди 7. Закуската в хотела беше страхотна. Имаше 3 вида риба, пушена сьомга и два вида маринована херинга. Стандартните няколко вида сирена и меса също си присъстваха. Аз явно отидох прекалено рано и бърканите яйца още ги нямаше, но само няколко минути по-късно Тони си беше сипал. Аз компенсирах с пъна чинии от сладкиши, включително един доста добър боровинков кекс.

Излизането от Хелзинки беше съпроводено от милион светофара. А сигурно и тук ще има избори – ремонти навсякъде (даже тук на север направо асфалтират път, за който ние бихме казали, че е перфектен). Тони спа почти до обяд, докато аз разучвах как се ползва темпомата по магистралата. Тя пък е доста странна, уж има знак, а ограничението е ту 100, ту 120, върви разбери. После, тук-там има знаци за скоростен път, но половината от тях са само с по едно платно. Абе, странна работа.

Малко преди обяд успяхме да спрем на едно езерце, до което имаше почивка с пейка. Въпреки огромния брой езера, всъщност видяхме само 2 или 3 почивки направени до някое от тях. Първата я пропуснахме, на втората обядвахме, а за третата ни хвана яд, защото имаше някаква наблюдателна точка, но докато се ориентираме къде и какво я бяхме пропуснали.

Интернетът е малко бавничък, но се надявам до след малко да успея да кача снимките. Днес направих една “фото-сесия” на колата. За съжаление пропуснахме да се снимаме на готино място около нея, но имаме още доста време за това.

Утре отново ни чака пътуване. Трябва да тръгнем в 6, за да можем да стигнем навреме и да се опитаме да си резервираме посещението на най-северния нос на континентална Европа.