Мислех да почна по друг начин, но звездите тук са невероятни. За това ще почна със звездите. Не знам коко точно време прекарах гледайки към небесата, но ме заболя врата и се прибрах да пиша. Луната още не е изгряла и не пречи. Вижда се всичко, млечният път, магелановите облаци и невероятен брой звезди. Не мога да разпозная почти никое от съзвездията. Един от гидовете познава доста и показа южният кръст. От нашите се вижда Орион, ама на обратно. Няколко човека казаха, че се вижда и Големият черпак, но има толкова много звезди, че аз не мога да го различа. Може да не познавам много от съзвездията, но звездите тук са толкова различни, че няма съмнение, че се намираме наобратно с главата 😉 .
Тежък ден беше днес. Станахме в 05:30, закуската беше от 06:00 до 06:30. До седем бяхме натоварили ремаркето и тръгнахме да обикаляме по програмата. Първата точка беше двучасов преход. За щастие се оказа, че двата часа включват и връщането. Малко по стръмно ми дойде отколкото ми е приятно. Австралийката от групата даже се отакза на половината път, след като излязохме на една наблюдателна площадка. Аз я карах бавно и полека и с много почивки и в края на краищата стигна. Ем вървя през цялото време с мен, то е трудно да се загубиш при толкова добре маркирани пътеки. Само на връщане тръгнах от грешната страна на една скала, но много бързо се усеща липсата на маркировка и път. На връщане тръгнах първи и стигнах до автобуса заедно с основната група.
Следващата ни спирка беше културният център на местните аборигени. Както Ем ни обясни, той е един от малкото, които се поддържат от аборигени, а не от правителството и е малко депресиращ. Аборигените са представили нещата, които са се случили с тях в доста директна светлина и с умело използване на сатира и карикатура. Те само дето не са ги смятали за животни до съвсем скоро. На излизане се срещнахме с диви кенгурута, които си пасяха кротко под едно дърво. Преди това, в планината, мернах нещо, които или беше кенгуру или някое от подобните му, но ми избяга прекалено бързо и само му видях опашката. Иначе беше пълно с най-различни гущери.
Последваха два часа каране и леко подремване докато стигнахме калдерата на изгаснал вулкан, в която има езера, блата и доста живот. Обядвахме такос с руу, както каза Ем, т.е. кенгуру. Типично за австралийците да смесват местно месо, с вносни храни. Те горките си нямат собствена кухня, при толкова имигранти просто не им е останало време да си направят нещо типично тяхно. Всъщност типично за тях е да смесват различните кухни. Оказа се, че кегурското месо е изцяло дивечово. Целият лов идва от поддръжка на популацията. Обядвахме в компанията на две диви Емута.
След обяда френското момиче успя да забележи една дива коала. Аз така и не успях да хвана хубав кадър, но някой от по търпеливите успяха. Разходихме се по пътеката през блатата. Въпреки знакът, който обясняваше, че по пътеката се срещат змии, такива не видях, за разлика от пътеката към тоалетната къдети имах близка среща. Спрях се и я оставих да си пресече, но тя пък се уплаши и се върна. Ама нейна си работа, аз си имах други задачи.
От там се насочихме към Великият океански път. Хората не са преувеличили красотата му. Спирахме доста на често. Доста от скалните формации си имат имена и разни свързани с тях истории. Като например това как една двойка решила да изневерява качена на една от тях, но за нещастие мостът се срутил докато се занимавали с това. Това, което може да се потвърди от тази история е наличието на хора там докато мостът е падал, останалото вероятно е фантазия за забавление на туристите. Светльо се възползва от възможността да се изкъпе в Южния ледовит океан. Останалите хора не бяха толкова луди и само си топнахме краката. Всъщност водата не беше нетърпимо студена, но нямаше как да се преобличам с бански.
Спирахме на няколко места докато не стигнахме 12 апостола. Това всъщност си е напълно туристически капан. Не, че не е красиво, но скалните формации първоначално са били 9, а сега са само 8. Нямахме възможност да правим хеликоптерни обиколки, просто не разползагахме с времето. По това време вече бях доста изморен. Това обикаляне из планините ми видя сметката, пък и слизането по плажовете и най-вече качването нагоре ми дойдоха нанагорно. Въпреки, че часовникът малко се бъркаше и отчиташе вибрациите в автобуса за изкачване, изглежда да съм изкачил еквивалента на поне 40 етажа.
Това ни беше последната спирка за деня. Насочихме се към хостела. Делим го с групата, която пътува по обратния маршрут. Ще спим в една огромна спалня с 14 легла. По принцип имало достатъчно места, но в другата група имало група ученици (около 16 годишни) и не можело да ги сложат в смесени спални, за това, ние нали сме големи хора сме наблъскани на двуетажни легла. Светльо предпочете да не му падам отгоре и избра горната койка 😉 .
Ем беше поръчала пици от близката кръчма. Всъщност градчето се изчерпва с това. Хостел, кръчма, паркинг за каравани и къпинг. А да, има и смесен магазин с бензиностанция. Всичките около 300 жители живеят в околните ферми. Интернет няма, но ще се опитам да използвам този от телефона. Но да се върнем да вечерята. Натоварихме пиците и се върнахме към апостолите. Слязохме на плажа и вечеряхме там. Насладихме са на залеза. За съжаление излязоха облаци и не станаха велики снимки.
Избързахме да се приберем преди другата група, за да можем да се възползваме от душовете преди навалицата. Има само по 3 мъжки и 3 женски душа, а сме над 20 човека. Утре ставаме половин час по-късно. Ще оставим другата група да тръгне първа, те имат по-дълъг път. Денят ни е пълен, ще имаме разходка из някаква гора и плаж и още няколко спирки, преди да ни оставят в Мелбърн.
Оставете отговор