И така, разгледахме и "столицата" на народа Сами или Сапми (Sápmi) както го чухме по време на интерактивното представление в музея. Първоначално нямахме предвидена спирка тук. Градът ми беше направил впечатление като възможност за почивка и разглеждане на самоделните ножове на самитата. Но след като свършихме с посещението на Нордкап преждевременно, решихме да направим още една спирка.
Пътуването беше доста кратко – малко над три часа. Малко се полутахме докато намерим мотела, в който сме отседнали, защото сателитната навигация беше избрала грешен адрес. Аз обикновено успявам да оправя такива дребни проблеми предварително, но този път нямаше възможност за фини настройки, пък и колко мотела може да има в градче от по-малко от 3 000 души? Бърза справка с безплатните мегабайти от мобилния ми Интернет доведе до откриването на мотела само на няколкостотин метра от нас. Ако бяхме гледали табелите, а не навигацията, щяхме да го намерим по-лесно.
За съжаление късното и лежерно тръгване от Хонингсвог ни изигра лоша шега. Изтървахме туристическите обиколки на Сами парламента, който затваря за посетители в три и половина (горе долу около времето, по което пристигнахме). Той е доста малка сграда, но щеше да е любопитно да видим какво има вътре. За щастие Сами паркът беше отворен. Срещу относително нормална сума си взехме билети и го разгледахме.
Оградените северни елени не ми направиха особено впечатление след като вече няколко пъти бяхме срещали дивите им (или поне на диво отглеждане) събратя. Останалото беше просто етнографски музей на открито. При това като размер беше доста по-малък от Етъра.
Интересната част беше интерактивна кино прожекция. Първо ни пуснаха в предверието на киното. Там имаше изложба на фотографии на една Сами жена, за която ни казаха, че е починала наскоро. Явно беше или свързана с музея или с нещо известна, но не можах да разбера с какво. След известно време се отвори една врата. Влязохме във втора зала със снимки от живота на Сами хората. Малко по-късно вратата се затвори зад нас и на телевизорите в залата беше прожектирано кратко филмче за съвременния живот в Лапландия. Втора автоматична врата ни отведе в амфитеатрален киносалон. Но не си представяйте нещо голямо. Там се насладихме на интерактивна прожекция за Сами културата и техния мит за създаването на света и връзката на хората със живота и смъртта.
След киното се отправихме към "традиционния" ресторант намиращ се от другата страна на парка. Ресторантът е направян като землянка, няколко по-малки "землянки" се съединяват в централен кръг. По стените на всяка от землянките са наредени пейки, пред пейките има пънчета, върху тях има поставена хитро изработена табли с места за отделните прибори. В центъра на всяка землянка има запален огън (или поне в тези, в които в момента има хора). Покривът е направен да прилича на този в традиционна шатра, но всъщност беше изработен от ламарина комин в традиционна форма. Доста табиетлийска работа.
Естествено бяхме там за да ядем еленско. Аз хапнах някакво предястие от пастиран еленски език и два вида пастърми от различни части на елена – едната студена, другата топло приготвена. За основно ядох еленски филета – направо невероятно нещо. Сервитьорката ни ги препоръча да ги ядем средно опечени, т.е. все още леко червени в средата. Гарнитурата не беше особено добра, но пък месото изцяло компенсираше. Десертът ни беше от пудинг с cloudberries – вече няколко пъти ядем такива, но за първи път ги ядем сладки (до сега бяхме опитвали сами мариновани). Тези "облачни" боровинки приличам малко на къпина, но са жълти на цвят и зърната им са доста по-едри. Има ги на една от последните снимки в галерията.
Ами, това е от днес. Аз се прибрах да взема душ, а Тони се разходи още малко. Сухата статистика за деня казва, че сме изминали нови 228,3 km и така сме навъртели общо 2252,2 km из скандинавския полуостров. Времето през което сме се движили е нараснало на над 28 часа, а общото време на около 30.
Планът ни за утре е да се наспим, да видим дали ни е останало нещо за разглеждане тук (май не е) и да се върнем към първоначалния маршрут. Пътят ни до Рованиеми е малко над 5 часа и ще имаме достатъчно време да спираме за снимки. За съжаление Интернетът няма да е така светкавичен като тук, но рано или късно ще успеем да качим снимките, които ще направим.
Оставете отговор