Това е, може би, най-странната комбинация от две места под шапката на един обект на UNESCO 
И така, ударих му един здрав сън. Закусих с местното сирене и излязох навън. Търсех някой тур, който да ме разходи из околните забележителност и по-точно спомената планина Албан (Monte Albán). Турове имаше, колкото му душа иска на човек, но все тръгваха в 10. А пък беше 10:10 🙁 . Сетих се, че на площада имаше една агенция, която предлагаше турове на всеки час и побързах да се върна, за да хвана този от 10:30. Всъщност, предлагаха само транспорт до горе и обратно. На цена, вероятно, сравнима с тази на такси.
Пристигнах горе в 11, имах три часа до връщането обратно. Можех да хвана и друг рейс надолу, но при условие, че има места. Времето се оказа добре преценено. Към един и нещо вече бях разгледал всичко, включително и музея. Само един далечен ъгъл пропуснах, но не мисля, че там имаше нещо впечатляващо (освен гледката към долината).
Мястото е впечатляващо. Все пак е на върха на планината. Стълбите му идват малко в повечеко, но на много места има обходни маршрути без стълби. Част от сградите са затворени за реставрация. Изглежда е имало някакво сериозно земетресение през 2017 година и са пострадали значително. Почти навсякъде, където може да се влиза из сградите е затворено с решетки. Според една от информационните табели, повечето барелефи, които са на открито, са копия, а оригиналите са прибрани в музея, за да не ерозират още повече.
Гледките отгоре са чудесни, но трябваше да се слиза. Все пак съм под часовник. Машрутката ни стовари на нейната си крайна спирка. Малко далеч от центъра, но с помощта на телефона се ориентирах. Имах желание да обядвам в едно от заведенията на втория етаж на площада, но само видях цените и се отказах. Вместо това седнах във вчерашното заведение. Ядох месо на скара по оахакси. Не останах особено очарован.
След това реших, че обувките ми са мръсни и се насочих към един от многобройните ваксаджии. Разбрахме се за цената (да не стават фалове като в Перу) и седнах на столчето. Даже вестник ми предложи човека. Махна ми връзките и много методично ми изпра обувките. Голям майсторлък показа, с една и съща четка и една и съща сапунена вода, ту слагаше много пяна, ту малко. Явно имаше някаква логика къде колко пяна трябва. Естествено, накрая ми върза връзките обратно 🙂 .
След това, насъбрах малко провизии и се прибрах. Дрехите ми са готови, таксуваха ме за почти 3 килограма, може и да са прави, ама със сигурност част от тениските така и не бяха изсъхнали. Сега следва малко почивка, бързо стягане на багажа и приготвяне на сандвичи за из път и беж към автогарата.
Хм, изглежда, че част от снимките не се виждат. Ето ви връзка към пълният албум.
Оставете отговор