Здравейте, с тази първа публикация за 2014 година искам да ви представя следващото си пътешествие. Този път дестинацията е доста по-екзотична и пътешествието няма да е с кола.
И този път, като предния, идеята се появи ей така, малко на майтап. Ако следите сайта ми, сте сигурно сте попаднали на моята кандидатура за Chief World Explorer. Това състезание беше организирано от един туристически сайт jauntaroo.com, който доста интересна търсачка – задаваш няколко критерия, както и начално летище и сайта ти дава предложения за екскурзии. И познайте какво излезе на първо място, още с първото търсене? Мачу Пикчу, естествено! И това, което всъщност роди идеята, беше факта, че цената на пътешествието, което този сайт прогнозираше беше сравнима (да не кажа същата) като тази на Пътешествие 2013.
И ето, че се роди идеята:
И така оставяме я малко да отлежи. Все пак говорим за точка, която се намира на другият край на света. Изисква се доста по-сериозно планиране от миналият път. Проблемът на това пътуване, все пак, е цената. Да вярно, на мен ми се струва приемлива – по последни сметки, разходите ще са малко под 5 000 лева, но без да се включват храна, вода и т.под., но за повечето хора си е висока. От това произтича и втория проблем – не бих тръгнал на такъв път сам, причините са много и няма смисъл да ги изреждам. Но парите ги измислих, а човек намерих изненадващо лесно, явно не само аз искам да пътувам до екзотични дестинации.
И макар, основните проблеми да бяха решени оставаха няколко важни практически въпроса. На първо място бе въпроса кога? Мачу Пикчу е не само на другият край на света, на много голяма надморска височина – 2430 m според wikipedia – ами и в южното полукълбо. Освен времето, трябва да помислим и за тълпите, не желая да се блъскам с хиляди други туристи, т.е. трябваше да избера време извън пика на туристическия сезон. Имах два варианта в началото на сухият сезон (месец май) или в краят му (септември). Спрях се на края на септември и началото на октомври, тъй като май ми се видя твърде близо. Вярно, че има малък риск времето да не е перфектно, но пък е след пика на туристическия сезон. Освен това се оказа, че има ограничение на билетите за Мачу Пикчу, така че няма да се блъскам с хиляди други туристи, а само с 2499 други.
И накрая остана въпросът, как стигнахме от една точка на картата до това:
На първо време трябваше да разбера как се стига до Мачу Пикчу. Тук голяма помощ изигра още един сайт, rome2rio.com, на който се подават крайна и начална точка и намира начините да се пътува между тези две точки – включително самолети, влакове, автобуси, фериботи и таксита. Информацията може да е малко заблуждаваща – например сайта непрекъснато рисува връзка между Мадрид и Куско, но когато се видят детайлите, такава няма. Благодарение на този сайт избирам две от спирките – Лима и Куско.
Лима е столицата на Перу и всички международни полети минават от там. Би било глупаво да не останем поне ден. Куско е една от големите забележителности, а и няма как да се стигне до Мачу Пикчу без да се мине от там. Но както и да го мисля, само с три дестинации, разходът за самолетните билети (близо 2900 лв.) ми се вижда неоправдано висок. Търсейки други места, които да посетим попадам на Наска. Малко градче, но за сметка на това прочуто – намира се на едноименното плато, на което има уникални геоглифи. Не знам дали са ги правили извънземните, но още откакто като дете четох Ерих фон Деникен искам да ги видя. И тъй като Наска се намира горе долу на средата на пътя между Лима и Куско е перфектната спирка.
Към този момент, вече си задавах въпроса как ще пътувам в Перу? Отхвърлих варианта за кола под наем. Освен, че цените бяха високи а лимитът на километрите нисък, както и да го въртях и сучех, все се получаваше един ден само в път, прекалено много загубено време. И така, след като ще ме возят, мога да посетя повече места. Правенето на “кръгче” с наземен транспорт изглеждаше неефективно, трябваше да измисля или някакво друго място, което да посетя или друг начин за транспорт. За щастие вътрешни полети в Перу – бол. И така с идеята за един вътрешен полет, евентуално на връщане затърсих допълнителни места за посещение.
Накрая пътеводителят на National Geographic влезе в употреба. В него се предлагаше един маршрут, част от който аз така или иначе възнамерявах да измина. За това си откраднах още две от точките в него – Арекипа и Пуно. Първо дойде идеята за Пуно, който е пристанищен град на езерото Титикака. Направо ме хвана яд, че не бях помислил за това по рано. Първоначално идеята ми беше да отидем до там от Куско, използвайки туристическият влак (който е безумно скъп), но след като прочетох пътеводителя нещата се промениха. Езерото е на над 3800 m надморска височина и височинната болест може да представлява сериозен проблем, за сметка на това Арекипа е на “само” 2380 m. – един ден там (или ден и половина) ще помогне за аклиматизацията.
Това от своя страна промени маршрута – първо вътрешен полет до Арекипа, без да спираме в Лима. После Пуно и отиване с туристически автобус до Куско. Туристическият автобус спира на доста повече атракции от влака и е в пъти по евтин. Допълнителен бонус е, че Куско е на 3400 m, т.е. слизаме с 400 метра по-ниско, и вече трябва да сме доста аклиматизирани за най-големите забележителности. От Куско към Мачу Пикчу, като само ще спим и тръгваме на сутринта с влака (отново без престой) и чак на връщане ще останем за няколко вечери в Куско. После следват Наска и Лима.
И така имаме маршрутът в Перу. Билетите за автобусите (или поне за повечето от тях) могат да се резервират онлайн, но ако се наложи ще импровизираме на място. Но остана един много важен въпрос, а именно, как ще стигнем до Перу (а и ще се върнем). Имам предвид, малко по-подробно от “ами със самолет”. Полети от Европа да Лима има от три летища – Мадрид, Париж и Амстердам, обслужвани от 4 авиокомпании – Air France, KLM, LAN и Iberia. В крайна сметка се спрях на варианта с LAN от Мадрид. Цената беше най-ниската, времетраенето на полета също, а и нямаше допълнителни прекачвания.
Разбира се, трябваше да предвидя и пътуването до Мадрид и обратно. В крайна сметка отново избрах по-евтиния и бърз вариант – България Еър. Ще пътуваме с багаж, за това няма да разчитаме на евтините авиолинии, а директният полет ни спестява почти 3 часа в сравнение с, да речем, Lufthansa, пък и е по-евтин. Това обаче наложи престой в Мадрид. При заминаването от късната сутрин, до след полунощ, а при връщането от ранният следобед с нощувка до другият ден. И така стигаме до финалната карта:
Ами това е. Очаквайте новите статии в поредицата, в който ще разказвам как върви подготовката.
Здрасти, Тъй като и аз самия планувам едно пътешествие в страната на Инките, се поразрових из нета за инфо. А доколкото разбрах, смятате да летите до Лима и следва вътрешен полет до Арекипа. Това според моите проучвания не е особено добър вариант, тъй като Пуно се намира на около 3-4 часа с автобус от Ла Пас в Боливия, което също е международно летище. Цените на полетите от Европа до Лима и Ла Пас беше доста съизмерима. Вярно, че Ла Пас е на доста голяма височина 3300, но това не би трябвало да ви притеснява, една разходка в седмицата преди тръгване до Рила или Пирин и няма да имате никакви проблеми с височинната болест. От Боливийската страна на Титикака има доста интересни места които можете да включите в обиколката си да речем
В последствие видях, че вече сте се снабдили с билети … 🙂 та горния коментар може да се пренебрегне
Благодаря за идеите. За съжаление за Боливия се изисква виза, а на мен не ми се занимава с всичките формалности покрай това, да не говорим, че най-близкото посолство е в Австрия.
Иначе идеята за разходка в Рила или Пирин е наистина добра и не ми беше дошла на ум.
Визата за Боливия може да се извади на място и струва 50$. Ако се извади в посолството предварително е безплатна. Задължително условие обаче е ваксина за малария.
Ако ви остане малко време, може да добавите и Байестовите острови (Islas Ballestas) към плана си. Намират се доста близо до Наска, и разходката с лодка до тях (на брега не се слиза, че да не се смущават пингвините и морските лъвове) е сравнително кратка при повечко късмет можели да се видят делфини и китове. Изходна точка е Писко (Pisco), който също е по пътя за Лима
За съжаление самолетните билети са вече купени и Боливия няма как да се получи. Това с островите не ми беше дошло на ум. Определено е добра идея, ако ни остане време със сигурност ще открадна идеята :).
Тъй-като аз не съм много ентусиазиран от линиите на Наска, не съм и проверявал по-обстойно за тях, но от това което прочетох, останах с впечатлението, че самолетчето за разглеждане на линиите от въздуха излита точно от Писко, та така или иначе ще сте в района 🙂
Наска си има летище. Писко е на около 190 km по права линия от Наска, малко е далече за полет само за да се видят линиите. Полетите за гледане на линиите си излитат от Наска, може и да има някакви от Писко, но сигурно ще е кожодерско.