Чувствам се леко разглобен. Уж избрахме среден по дължина маршрут, а то голяма хамалогия. Малко закъсняхме със ставането и тръгването и бяхме при един от двата входа (номер 2, ако някой се интересува) малко преди 10 часа. Имаше огромна опашка за билети, поради което пуснах Деница и Жоро да се редят, а ние с Кристиян отидохме да търсим къде да паркираме.
Бързо намерихме място, цялата гора е прорязана от пътчета, повечето от които еднопосочни и места има много, само трябва малко търпение. Деница беше видяла, че на две от касите всъщност няма опашка. Просто хората се редят само на едно място. Явно се иска малко организация, но на никой не му се занимава, щом на хората им е кеф да се редят на опашка, да се редят. Естествено, сега е високият сезон и цените ба билетите са кожодерски, излиза над 100€ за четиримата.
Още в къщата бях избрал маршрут. Както казах, уж среден по дължина. Понеже паркът има два входа има маршрути, които започват от единия или от другия вход (има и един, за който няма значение). Нашият маршрут беше буква H (латинско). То всъщност парка е доста по-голям, отколкото са езерата. Даже селото, в което сме, е част от територията му.
Но да се върнем на пътеписа, от паркинга и касата има доста ходене до началото на маршрутите. Всъщност никой не проверява билети освен ако не се качвате на някое от корабчетата или влака. Моята първоначална идея беше, че трябва да тръгнем първо с корабчето, после да се возим на влакчето от първата до последната спирка. Оказа се, че табелите за маршрутите сочат друго.
Качихме се на влакчето от средната спирка и слязохме на най-високото езеро. От там започва дървена пътека, по която се върви. През повечето път се върви над водата на някое от езерата. Плюсът беше, че през целият път слизахме. Минусът – ужасно много хора. В началото имаше задръстване, защото влаковете се движат по два и стоварват близо 100 човека наведнъж. После, по пътеката, хората малко се разреждат, защото всеки си върви с неговата скорост. Но около по впечатляващите гледки има задръствания и хората се движат едвам едвам, докато едни снимат, другите чакат.
Отне ни повече от два часа да стигнем до средата на маршрута, където трябваше да се качим на корабчето, което да ни превози по дължината на езерото до втората част на маршрута. Това беше единственото място, на което провериха билетите по някакъв смислен начин. Според табелите се полага едно возене на корабче. Не разбрах дали едно изобщо или по едно на двата маршрута. На влакчето само погледнаха, че билета е от днес, а тук проверяваха със скенер.
Така, повозихме се на електрическо корабче. Постарали са се хората, все пак сме в парк. Водата на повечето езера е кристално чиста, виждат се дори нападалите листа от дърветата, не искат да рискуват да замърсят това природно богатство.
От другата страна направихме малка почивка. Минахме през бокса и изядохме по един сладолед. След това газ по маршрута. Тук, за да слезем надолу, трябваше първо да се качим нагоре. Кофти. На това пътуване само разни планински терени, краката вече не ме слушат от катерене. После се спуснахме покрай останалите езера и стигнахме до Големия водопад. Поради факта, че се нарича така (т.е. това е "голямата" забележителност на парка), близо е до първият вход на парка, а и повечето къси маршрути минават през него тълпите тук бяха доста гъсти. Често се налагаше да се изчакваме с разни групи, защото пътеките не са особено широки, а тук те са изцяло над водата.
Водопадът определено си заслужаваше. Забавно беше да се наблюдава опашката от хора, чакащи да се качат на една скала, която се намираше централно пред него и да се снимат там. След това, дойде и голямото катерене. На идване бяхме подминали една пещера, която се оказа, че е кратък, но стръмен път до пътеката отгоре. Подминахме я и сега, нямаше защо да слизаме. Накрая стигнахме до първата спирка на влакчето и почти веднага се появиха следващите два влака. Дори не ни провериха билетите.
От тук нататък няма много. Изкатерихме се обратно до паркинга, аз пробвах местните банички, минахме през сувенирния магазин и си платихме паркинга. След известно въртене по табелите в гората стигнахме до изхода, минахме през магазина за провизии и се прибрахме да релаксираме.
Утре се прибираме. Едната навигация ни дава маршрут през Босна, но ние мислим да следваме магистралата и да заобиколим покрай Загреб, каквато е и идеята на другата навигация. Това ни е най-дългата отсечка, но никъде не бързаме и вероятно ще пристигнем по-късно. А и на идване по границите бяха страшни колони.
Оставете отговор