Уф, много жега днес. Наспах се, закусих в хотела, взех душ и след доста почивка излязох да обикалям. Бях се прицелил в кралския дворец, който е на две пресечки от тук. По пътя минах през една уличка, която се оказа, че е задния вход, ако мога да се изразя така, на близката пагода. Аз, обаче, продължих към двореца. Бях решил да оставя тази пагода за по-късно, все пак е буквално на ъгъла.
Докато стигна двореца и беше затворено. Оказа се, че работи около 2 часа сутрин и толкова следобед. Разните тук-тукаджии ми предлагаха различна информация за това дали отваря в два или в два и половина. Ама много са нахални тия. Сравнявам положението тук с Виетнам. Там няма толкова много нахални шофьори на нещо си. Поне не и над нивата нормални за всяко място с туристи. Тук са хипер нахални, сега докато се прибирах към хотела един го напъдих доста агресивно преди да се откаже да ми предлага каквото предлагаше. Тук всички карат доста бавно и почти не се ползват клаксони, във Виетнам е какафония от клаксони и скоростта е доста по-висока. Тук е пълно с тук-тук, там карат главно мотори. Това прави пресичането тук доста по-различно, но не по-безопасно. Добре че правилата за движение в Пном Пен изглежда да се спазват малко повече (ама малко), а светофарите за пресичане на булевардите не са чак такава рядкост.
Но да се върнем на деня. Тръгнах в посока към паметника на независимостта. Постоянно ме спираха тук-тукаджии да си предлагат услугите. Трябваше да бягам от сянка на сянка, за да ме оставят на спокойствие. Времето се точеше твърде бавно в тая жега. Спрях в едно заведение с градина, където, ако се съди по бройката джипове спрели отпред, ядат местните мутри. Цените бяха малко по-високи от тия около хотела, но храната си струваше. Хапнах ориз с месо като вчера (писна ми от нудли), пих сок от зелено манго (приятно кисел на вкус) и завърших с ориз с дуриан и кокос.ю
Имах още прекалено много време и се насочих към една статуя, която не беше означена на картата, но се виждаше в далечината и намиращия се наблизо (според картата) Нага свят. Нагите, в случай, че не знаете, са ония многоглавите змии. Не съм сигурен дали са божество или просто някакъв измислен звяр, но има някакви легенди свързващи Нагата с Буда.
Статуята така и не разбрах за какво беше, а Нага света се оказа казино. Имаше някакви странни игри, които не можах да разпозная. Познах само 21, но минималния залог беше $25, а определено нямах планирани толкова пари за губене. Реших да се пробвам на слот машините, но те приемаха само долари. Явно няма да ставам милионер днес. Щях да пропусна, имаше автоматизирана рулетка, всичко се прави в името на спестяване на малко разходи.
Тръгнах в посока на реката. В тази част на града е Тонле Сап. В обедната жега никой не ме закачаше. Тук-тукаджиите спяха по сенките или се занимаваха с някакви си техни работи. Криейки се по сенките успях да стигна до мястото където Тонле Сап се влива с Меконг. Намерих си удобна сянка на брега на реката и поседнах да се насладя на гледката. Някъде в далечината се виждаше как двете реки, с различен цвят, се събират и продължават заедно.
От сянка на сянка се шляех още известно време. Минах през пагодата, която пропуснах сутринта и малко след 14 часа реших да си намеря място около входа на двореца. Оказа се, че отварят в два, не в два и половина. Взех си билет и влязох. Единствената интересна случка вътре беше когато исках да снимам едни Нага парапет, а някакви образи решиха, че точно сянката от тая Нага е подходящо място за почивка. След като търпеливо ги бях изчакал да разгледат беше редно да минат нататък. Реших да стана пасивно-агресивен. Приготвих апарата и започнах да ги гледам. Отне им само няколко секунди да се усетят. Питаха ме тях ли искам да снимам, аз им казах, че не, но змията ще ги ухапе. Те се преместиха, аз им благодарих и толкова.
На изхода раздаваха безплатна вода. Малка бутилчица, но в тая жега определено беше добре дошла (вече си бях изпил цялата вода). Ето така се кара народа да вика "да живее краля", като е жега раздаваш безплатна вода.
Нямах сили за повече разходка, пък и бях минал повече от 10 km, за това се прибрах да почивам. Вечерта излязох за един бърз масаж преди вечеря. Избрах си един салон, в който не изглеждаше да се предлагат допълнителни услуги и срещу $5 получих 15 минути масаж с олио на цялото тяло. Особено добре ми дойде на мускулите на краката, които работят здраво тия дни.
Вечерях ориз с кокос и свинско. Тук всяка манджа има версия с кокос и за момента това ми харесва, макар че очаквам скоро да ми омръзне. Утре трябва да проверя дали са ми взели билет за автобуса след няколко дни, че днес забравих и да си заредя телефона с някакви пари, че днес така и не попаднах на подходящо място. Иначе, ако успея да спазаря добра цена, може да приема офертата на някой тук-тук и да отида до по-далечните забележителности.
Оставете отговор