Тази седмица статията ще бъде доста кратка. Както е казал народът “С питане и до Цариград се стига”. Е ние не сме тръгнали за Цариград, а за Лисабон, но все пак може да ни се наложи да питаме. Минаваме през доста държави, и във всяка от тях говорят различен език.
Аз освен българския се оправям и с английския, а той все пак е lingua franca на света в момента. Той обаче не е езика на нито една от страните, през които ще минаваме. Сестра ми знае и испански (освен английския и българския) и е позабравила френския.
По пътя си ще срещнем два варианта на сърбохърватския – един в Сърбия и един в Хърватска. За тях още не съм намерил разговорник, но ако не друго сигурно ще можем да се напсуваме и без разговорник 🙂 . Следващият по пътя е словенския, за който също нямам разговорник. От там насетне нещата са малко по-лесни – имам два разговорника за италиански (по погрешка), по един за френски и испански и два за португалски. В добавка имам комбиниран западноевропейски разговорник, в който освен другите езици отново има френски, испански, италиански и португалски.
Оставете отговор