По Подбалканския път

За днес имахме планирано пътуване към София с Деница. Решихме да се възползваме от възможността да съдерем малко печати докато децата ѝ са нагости на баба си. Пътуването по Подбалканския път беше лесен начин да съберем няколко печат. Естествено денят не започна съвсем по план. Тъкмо бяхме стигнали в Сопот и осъзнах, че съм си забравил фотоапарата в Стара Загора. След като си купих батерия и зарядно го бях качил вкъщи да проверя, че всичко работи и естествено го забравих. Техническите проблеми продължиха с изтриване на по-голямата част от километража в навигацията – жегата ѝ дойде в повечко. То и без това бях забравил да нулирам нейния брояч. За това днес ще има много малко снимки и никаква статистика.

Тръгнахме не особено рано. Имахме и малко работа в Казанлък, и докато стигнем №45 град Калофер – Национален музей “Христо Ботев” наближаваше пладне. Нищо впечатляващо нямаше тук. Единствената “забележителност” беше макет на кораба Радецки. След музея направихме кратка обиколка на центъра на града. Случи ни се забавна случка на чешмата на мегдана. Казвах да Деница, че ще пия вода и някакъв турист ме пита дали водата става за пиене. Аз му отговорих, че от де да знам. След което пих от чешмата. Мен ако питаш, стига да няма табелка, че водата не е питейна, или си достатъчно жаден за да пиеш от нея или не.

Втората ни цел беше №44 град Карлово – Национален музей “Васил Левски”. Стигнахме около 12 часа, но за наш късмет почивката беше чак след час. Направихме бърза обиколка. Видяхме, че №44а град Карлово – Исторически музей почива до един часа и понеже в Деницената книжка имаше отделен печат за него, решихме да потърсим какво да ядем. Яденето не си заслужава споменаването. Пробвах някаква мешавица от бекон, шкембе и кашкавал, но не останах очарован. Музеят си заслужаваше чакането. Не е нещо грандиозно, но ако имате път натам му отделете половин час.

Следващата ни спирка беше №43 град Сопот – Къща-музей “Иван Вазов”. Имах спомени от ученическите си години, че бях доста впечатлен, но сега това не се повтори. Разгледахме набързо и тръгнахме да се разходим наоколо. Решихме да пропуснем другия обект от списъка, който е на същия номер – метохът. Вече бяхме влизали в една от църквите в Карлово и нямахме желание да влизаме във втора. Търсихме някакъв етнографски музей, но се оказа, че не работи в неделя.

Последната планирана спирка беше №77 град Клисура – Исторически музей. Градчето е невероятно красиво. Музеят е малък, но интересен. В мазето има картинна галерия, от която не останах особено впечатлен. Имахме останало доста време и решихме да посетим №75 град Копривщица – АИР. За последно бях ходил там преди доста време, но градчето не се е променило. Разгледахме къщите на Любен Каравелов, Димчо Дебелянов, Тодор Каблешков и Лютовата къща. Първите две не са нищо особено, но останалите са места, които трябва да се посетят. Явно си личи, че са били притежавани от изключително заможни люде. Има доста големи количества фина дантела и някакви килими.

И след този не особено вдъхновен отчет за деня ми се иска да кажа и няколко приказки за предстоящите ми планове. По-наблюдателните може да са забелязали, че двата брояча станаха един. След една история, която по-добре да остане извън публичните записи, септември месец ще попътувам доста. Заминавам на втори за Амстердам, без да се връщам заминавам в командировка до Силиконовата долина и после от там летя за Мароко. Плановете ми за Мароко не са съвсем уточнени, но се връщам чак на 25^ти през Малага.