Здравейте и добре дошли, в тази първа статия искам да ви разкажа за това как една проста идея се превърна в идеята за едно пътешествие. Пътешествие, което все още планираме, но стремително наближава. Всичко започна миналата година когато най-сетне изкарах книжка и се взех кола (вижте повече за колата на страницата за Колата).
Всъщност това е история за това как една точка на картата (или по точно две, защото все от някъде трябва да тръгнем) се превърна в план за пътешествие, който се разпростира на над 7000 km, трае 13 дни и минава през 3 европейски столици и други 3 забележителни европейски града.
Иначе казано това е разказ за това как това:
Се превърна в това:
Но да се върнем на историята. След като си взех кола се появи екзистенциалният въпрос – къде да я карам? Някак си, ей така, от нищото, подхвърлих на сестра си – “Защо не вземем да идем до Барселона?”. Барселона не е чак толкова далеч от София, някакви си 2300-400 километра и 22-23 часа път. Само че, на един път е малко много. Търсейки удобна спирка забелязах, че Венеция е на около половината път (към 1200 km и около 12 часа път). Но да не забравяме, че Венеция е един от най-популярните туристически градове, няма да загубим много ако вместо една вечер планираме две и използваме денят между тях да поразгледаме. Не че ще видим, кой знае колко за един ден, но все пак ще е повече отколкото ако не спрем въобще :).
Ето как се появи първоначалната идея за пътешествието. Един ден път, един ден разходка, още един ден път и после няколко дни в Барселона. Но колкото повече мислехме по тази идея, толкова повече недостатъци намирахме. На първо място, като тръгнем да се връщаме пак трябва да спрем някъде, да спрем пак във Венеция просто не ни се струваше толкова интересно. След това, Барселона не е от най-евтините градове, а ние все пак сме с ограничени финанси. И така дойде логичният въпрос – “На къде можем да продължим?”. И така дойде идеята за Мадрид, той е на малко повече от 600 km (и около 5-6 часа) от Барселона. Само че Мадрид ни изглеждаше някак си стоящ в нищото – липсваше ни усещането за завършек на пътуването.
И така пред нас стоеше въпроса – “А сега на къде?”. Париж ни се видя далеко (1200-300 km), ако погледнем крайният резултат, всъщност не е толкова далеч, но така ни се видя тогава. След това погледът ни се спря на Лисабон. Той е някак си накрая на Европа, пък и е столица и е близко до Мадрид – малко на 600 km. Перфектният завършек на нашият план. И така планът се разрасна, но все още има някой проблеми – сега отнема 11 дни от които 3 само ще пътуваме на обратно. Започнахме да мислим, как нещата могат да се подобрят. И така ни хрумна идеята да пропуснем Мадрид на отиване, а да го посетим на връщане. Между Барселона и Лисабон са колко 1200-300 km и 11-12 часа, т.е. толкова колкото и другите ни отсечки. После между Лисабон и Мадрид има само около 600 km и 5-6 часа път.
Тези 6 часа път, с които се измества нашият график се оказаха доста добра идея. Това ни позволява отново да правим дълги преходи, но да спираме на различни места. Там изборът се оказа доста по-труден. Първата ни идея беше Марсилия (1100 km, 10 часа), но това затрудняваше избора на следваща спирка, единствената следваща спирка, която ни беше хрумнала беше Милано (малко над 500 km и 5 часа). В крайна сметка се спряхме на Ница, отново на около 1200-300 km и 11-12 часа път, а и е близо до Кан и Монако. От тук насетне Милано някак си не стоеше добре на картата, само на 300 km, а и пътят от там до София си е е над 1400 km и поне 14 часа (а и имаме още път из България, за да се приберат Пътешествениците по домовете).
Въпреки тези недостатъци Милано остана доста време в нашият план. Докато най-накрая не ми просветна. Загреб е на по-малко от 1000 km от Ница, това са около 9 часа път, и след това ще имаме под 800 km и 9-10 часа път до София. Да не забравяме, че пътуването ни ще е към края си и ще сме доста уморени. Загреб е красив град и ще има какво да се види, пък и в краен случай ако сме свършили парите, ще преспим там и няма да оставаме цял ден. И така маршрутът ни беше финализиран.
И накрая, все пак живеем в реалността, парите могат да свършат, отпуската може да не е достатъчно. Мечтите са хубаво нещо, но трябва да имаме приоритети. За това си определихме цел. Най-важното за нас е да стигнем до Лисабон. Останалото е пожелателно.
Оставете отговор