Въпреки, че не беше така планиран, днешният ден се превърна в ден за почивка. Рецепцията нещо беше решила да отваря в 9, вместо в 8 и се наложи да закусвам някакви боклуци от денонощния магазин. Е успях да уцеля нещо, което ставаше за ядене – консерва от пъдпъдъчи яйца в соев сос и компот от праскови (мислех го за желе, но се оказа по-скоро компот). После, като персонала се наспа, си взех и полагащата ми се закуска, платил съм си я все пак. Пък и утре, ако пак така късно отварят ще трябва да пропусна.
След закуската се натоварих на метрото и се насочих в посока автогарата, от която дойдох. На предпоследната спирка слязох и следвайки табелите намерих спирката на автобуса за храма, който бях решил да посетя. Всяко смяна на превозното средство в рамките на половин час се брои за прекачване и се таксува само 100 вона. Някой дълги дистанции в метрото също се таксуват допълнително на излизане, като тази например ме таксува 200 вона. Автобусът беше препълнен, но стигнахме бързо. Никой не слезе на междинните спирки. Всички се бяха насочили към храма или някоя от околните спирки, от където тръгват няколко пешеходни маршрута за разходка из планината.
Още в началото ме стресна знак за забранено снимане, но на никой не му правеше впечатление и хората си снимаха дискретно с телефоните. На един от храмовете табелката се повтаряше и там реших да се съобразя, но през останалото време гледах само да съм по встрани от хората и да не им преча. Храмовете бяха пълни с хора, които се молеха. Нямаше достъп до целия комплекс, пътят беше запречен с надписи, че там се медитира и влизането не е разрешено.
Разходих се наоколо и се зачудих дали да не потърся някоя от тия пътеки за разходка. Обаче, всичко което видях беше прекалено стръмно и не ми се занимаваше. Поседнах на едни камъни да си изям храната, която си бях купил от една пекарна. Очаквано около храма нямаше никакви заведения. Тия камъни бяха в покрайнините на нещо като морена, през която течеше поточе. Направо съжалих, че не пробвах пръскачката против комари, която хората бяха монтирали на спирката на автобуса.
Слязох до спирката на автобуса и не чаках дълго. Оказа се, че пътят надолу е доста по приятен от този нагоре и освен тротоар има и значителен брой кафета и ресторанти. Да бях знаел това предварително. И така, автобус, метро, хостел, почивка, една здрава дрямка и към 18 часа реших да изляза да търся вечеря.
Отидох в квартала, който посетих онзи ден. Там имаше много ресторанти и улична храна. Част от улиците бяха затворени за коли и тълпите бяха непробиваеми. Имаше страшно много избор, загубих им бройката на барбекютата, на които трябва да си готвиш сам. Накрая влязох е едно ресторантче, което не изглеждаше особено туристическо и цените не бяха надути излишно. Не съм сигурен какво точно хапнах. Месо, очевидно, салата, някакво пикантна, да го наречем салата, бульонче и ориз. Зелевата салата много вървеше с каджунския сос (изобщо не традиционен за тук).
Древните корейци са направили ескалатор до парка, който посетих онзи ден. След храната се качих там. Само една кратка секция от ескалатора не работеше, но какво да правя, качих се. Гледката отгоре не беше толкова интересна колкото очаквах, а не ми се даваха пак пари за кулата, само за да снимам нещо с телефона. Поседях на една пейка да поразсъждавам за живота, вселената и всичко останало.
На слизане от парка си взех от някакви пържени неща, за които реших, че са с шоколад. За втори път днес това се оказва бобена паста. Оказаха се доста приятен десерт. Поразходих се още малко из квартала в търсене на магнитчета, но дори тези, които видях онзи ден ги нямаше. Тук явно не са им големи фенове. Завърших вечерта с “пъпешов” мехурчест шейк. Ще рече настърган лед, някаква зелена боя с аромат на пъпеш и перлички от тапиока. Приятна разхлаждаща напитка.
С това приключвам с Пусан. Утре се качвам на влака. Не знам защо ми се е видял час, като е три часа.
Оставете отговор