Третият ден от престоя ни в Рим беше посветен на клишетата. Започнахме с Колизеума. До него стигнахме лесно. Една смяна на метрото и слизане на едноименната спирка. Навалица колкото си искаш. Деница се нареди на опашката за билети и след известно време имахме билет. Естествено, разните тъмнокожи джентълмени наоколо се опитваха да ни пробутат какви ли не оферти. Последва втора опашка, този път на сигурността.
От самия Колизеум останах леко разочарован. Вярно, голям е, но не може да се обиколи целият. Или поне днес не можеше. Вечерта има някакво събитие и имаше табелка, че затварят рано-рано в 14 часа. В подземията не може да се слиза, третият етаж е отворен само за групи, а другите два не могат дори да се обиколят в кръг. Имаше и някаква изложба с макети и картини. Но освен грандоманията друго, практически, няма.
Докато приключим и бяхме поогладнели. Тръгнахме в посока на някакви заведение намерени от Интернет, но в крайна сметка се отбихме от пътя да следваме едни листовки. Не знам дали уцелихме точно заведението от листовките, но попаднахме на място, на което предлагаха доста видове лазаня. Заведени тип бързо хранене. Хапнахме по лазаня – моят избор беше Неаполитана, т.е. с надничка и телешко. Към менюто имаше “пържени картофи микс”, което освен пържени картофи включваше и две мини кюфтенца и нещо пържено с вкус на пилешко. Цената беше доста поносима, предвид, че се включваше и напитка.
След като хапнахме доволно се насочихме към Foro di Cesare, т.е. Цезаровият форум, Траяновата колона и всичко около тях. Починахме на сянка пред колоната и се насочихме към монумента Altare della Patria, което аз си превежда като Олтар на родината. Това е грандоманска сграда, украсена с грандомански статуи, посветени на Италия. Вътре има платени и безплатни музеи. Попаднахме на музей на бойни знамена и музей на някаква кино легенда. Пропуснахме да платим за асансьора, който се качва на покрива. Гледката сигурно е страхотна, но цента ни се видя височка за едната гледка.
Без да сме убедени, че сме разгледали всичко се насочихме към Foro Romano и хълма Палатин, за които важеше билетът от Колизеума. Имахме известно разногласие откъде да се качим на наблюдателната площадка. Разделихме се, а аз стигнах по-бързо, явно бях познал. Деница и Жоро успяха да намерят някакъв доста по-дълъг път, но тъкмо успях да си почина на сянка.
Като се събрахме отново, тръгнахме да обиколим останалата част от руините. Минахме и покрай музея, но той беше затворен. На една от забутаните алеи намерихме испанска лична карта, която си направихме труда да занесем на охраната на комплекса, дано успят да ѝ намерят притежателката. Иначе е небъдна работа да си намериш личната карта, ако си я изтървал в това място.
Натоварихме се на метрото, в което беше небивала тъпканица. Деница и Жоро слязоха в центъра, да напазаруват разни поръчки. Аз се прибрах да почива. Имаме планове да излезем вечерта, да хапнем и да направим нощно посещение на Castel Sant’Angelo. Така че, очаквайте продължение.
След като Деница и Жоро се прибраха и починаха, излязохме да вечеряме. Бяхме си набелязали някакво близко заведение, което бяхме търсили още вчера. Днес, докато се връщали, Деница и Жоро го бяха намерили. Ние с Деница хапнахме домашни спагети с два вида миди, а Жоро заложи на нещо расло на кокал. Пробвахме и десертчетата, но само тирамисуто, което Жоро си избра беше добро. Другите неща бяха прекалено сухи. Поляхме хапването с препоръчаната ни бутилка розе (леко газирано) и ни обръснаха 80 € за удоволствието.
След като похапнахме отидохме до замъка. Взехме си билети (по 14 € парчето) и тръгнахме да се разхождаме. Оказа се, че има ресторант в замъка. Предполагам, че цените щяха да са едни други, но можеш да сме го пробвали. Разходката без да има огромна тълпа беше доста приятна. Хора имаше, даже имаше една две групи, но ги нямаше огромните стълпотворения. От върха се откриваше страхотна гледка към целия град.
Както стана обичайно, снимки ще има утре сутринта, след като цяла вечер се качват. За утре нямаме никакви планове. Като се събудим ще видим. Имаме да се възстановяваме от моите двадесетина и деницените тридесетина извървени километра.
Оставете отговор