Днес тръгването ни беше много, много бавно. Вчерашните километри явно ни се отразиха. Все пак успяхме да излезем преди обяд. Натоварихме се на метрото и започнахме обиколката от Piazza del Popolo. Времето беше хладно, небето облачно и мрачно. Тъкмо за кофти снимки. На площада наблюдавахме поредната идея ба тъмнокожите братя. Тикат рози в ръцете на жените, снимат се с тях и после искат пари за розите. Все не им минаваше номера, но предполагам, че рано или късно някой плаща.
Попаднахме на музей на Леонардо да Винчи. Едно подземие с модели на машини от неговите записки. Повечето модели се движат и може да се играе с тях. Обаче 10 € за вход ми се струват прекалени. Жоро реши, че не му се влиза, та спестихме един билет, но няколко дървении, били те и по дизайни на Леонардо, не оправдават толкова пари за вход.
След музея се качихме по стълбите към парка намиращ се над площада. От там се насочихме към Trinità dei Monti, църквата намираща се на върха на Испанските стълби. Посетихме църквата, в която течеше литургия, слязохме по стълбите и задължително поседнахме на тях. Жоро и Деница даже се сетиха да се селфират.
Жоро искаше да минем през криптата с костите на Museo e Cripta dei Frati Cappuccini. Насочихме се натам. Решихме да обядваме в ресторантчето до криптата. Аз заложих на някакъв вид спагети (естествено не се казваха спагети, защото бяха от свръх дебел вид) с бекон, Деница хапна “мидички” (не се сещам как се казваше този вид паста) с миди, а Жоро заложи на бургер. Десертът от шоколадов сладолед с шоколадови парченца беше убийствен.
Имах по-големи очаквани за костницата. Да направиш украса от човешки кости е нещо, което не знам как може да хрумне на някой. “Рисуването” на часовници, цветя и какво ли още не не ми се струва нещо, което лесно може да хрумне на нормален човек. Очаквах да е в подземие, но не беше. Всичките 4 стаи се намират на първия (или е вторя) етаж. Мислех, че са повече стаи, но са само 3 или 4. Опитах се да подслушвам екскурзоводката на една организирана група, но тя ни усети и накара хората да ни направят път да минем.
Следобедът напредваше значително и решихме да се приберем и отдъхнем. Речено, сторено.
Надвечер се отправихме към Piazza di Spagna. Идеята беше да се разходим пеш из района докато стигнем някакъв ресторант с мръвки, който Деница и Жоро бяха видели вчера. Направихме една приятна вечерна разходка. С малко лутане стигнахме до познат район като при това минахме покрай колоната на Марк Аврелий (Colonna di Marco Aurelio).
Италианците му разбират на мръвките. Още със сядането ни донесоха газирано вино за аперитив. Деница и Жоро хапнаха сач за двама, който пристигна с още цвърчащи мръвки. Аз хапнах печено месо микс, което се оказа свинска пържола и агнешко (или от някакво друго животно) джоланче с картофи на фурна. Идеално изпечени и с много добър сос. Десертите бяха леко разочарование. Крем Брюлето го направиха пред мен, но част от захарта остана неразтопена, а останалата изгоря. Но пък самият крем беше доста гъст и мазен. На изпроводяк ни донесоха и по чашка лимончело. Абсолютно италианско обслужване.
На връщане минахме да купя насипен италиански шоколад, да има за колегите да се подсладят. После пресякохме Тибър по моста Umberto I и излязохме на сградата на Corte Suprema di Cassazione (ако се вярва на превода на Гугъл – Върховен касационен съд). Ударихме по някоя снимка и се прибрахме. Аз цепих един диагонал и изпреварих Деница и Жоро, които не искаха да минават по кратки пътища.
За утре нямаме абсолютно никакви планове. Сигурно ще минем да видим какво е положението на площада свети Петър. Аз искам да мина през Пантеона, който Деница и Жоро вече посетиха. Снимките днес са малко и успях да ги кача навреме.
Оставете отговор