Днес се разсипа да вали. Успяхме да излезем чак в късния следобед. На ъгъла до Ватикана пътят беше затворен. Асфалтът беше избухнал нагоре. Явно някоя канализация е била запушена, точно в ниското и всичката вода, която се стича по хълма е разбила пътя.
Иначе няма много за разказване. То какво да разказвам след цял ден в чакане да спре дъжда. Деница и Жоро искаха просто да се помотаят в квартала, колкото да не са на затворено, но аз имах планове. Исках да посетя Пантеона и трябваше да се сдобия с магнитчета.
Реших да разнообразя маршрута и минах през Тибър по Ponte Vittorio Emanuele II. После се насочих към Piazza Navona. Минах по доста приятни малки улички, без много туристическо движение. Тук там имаше някое малко магазинче или ресторант, но липсваха големите тълпи туристи.
Като стигнах на Piazza della Rotonda, площадът пред Пантеона, се направих на ударен и се наредих по средата на опашката. Не бях единственият, но тя опашката си вървеше доста бързо. Няма охрана, няма билети, хората си влизат бързо, стоят малко и си излизат. Сутрешният дъжд беше оставил само малко влага по камъните. Отводняването, което са направили древните, още работи. При това доста ефективно.
Излязох и приседнах на стълбите пред фонтана, но започна да прикапва. Наложи се да тръгна. То нито да завали като хората, нито да спре. Само пръска. Корнизите по покривите пазеха донякъде, но все пак се понамокрих. Намерих едни сувенирни магазинчета, където стоката беше на нормални цени. Малко да се дръпне човек от главния маршрут на туристите и надценките магически изчезват.
Открих, че модерните римляни, за разлика от своите древни събратя, не са открили чудото на обществената тоалетна. След толкова вървете и краката вече не ме слушат. И така, мехурът вика – давай по-бързо, краката отвръщат – седни, почини, се дотътрих се до квартирата. Деница и Жоро вече се бяха прибрали, и сега остава да починем, и поспим. Утре, в 5 сутринта ще дойде такси да ни закара до летището и се прибираме.
Оставете отговор