Днешната история започва вчера. Стегнах си багажа, направих сандвичи за из път и накарах от хотела да ми извикат такси. Имаше доста трафик, но бях предвидил достатъчно време, за да стигна навреме. Почаках известно време в чакалнята и като отвориха изхода към автобуса успях да се кача сред първите. Не, че бързах.
Тръгнахме почти навреме и аз задремах почти веднага. Малко трудно се спеше с тоя телевизор точно над главата ми, а после из тия планински пътища всяко по-сериозно лашкане ме будеше. Дори спейки, така ми се разбичка стомаха, че съвсем не ми беше до ядене и до сандвичите стигнах чак в малките часове на утрото. Поради климатика в автобуса и студа в тукашната стая не се наложи да ги хвърлям, съвсем са си ядливи.
Стигнах до хотела с такси и спах до обяд. Градчето, Сан Кристобал де лас Касас (San Cristóbal de las Casas) всъщност е почти 200 хиляди, но все пак създава усещането за малко градче. Поразходих се малко, но тук е лудница и панаир навсякъде. От обяд на центъра има концерт, а вечерта и площадът е залят с амбулантни търговци. То не стига, ще има няколко пазара пълни със сергии, ами и там наизлязоха.
Пообиколих насам-натам, но изглежда, че повечето църкви и забележителност са в ремонт. Минах и покрай някакъв музей, но нещо не ме влечеше да влизам. Направих кратка обиколка на града, търсех туристическа агенция, която да има тур до Паленке и да може да се остане там. В началото нямах много успех. Едни ми предложиха само индивидуален тур на цена над 200 лева, другите явно препродаваха и не можахме да се разберем нещо.
По пътя се подхраних с малко ананас, а след това и студен шоколад със над 70% какао, трябваше да пробвам по-малкото съдържание на какао. Направо не ми се мисли какъв щеше да е вкусът на 100% какаовия бъркоч. Минах покрай офиса на автобусната компания и реших да си купя билети, че местата свършват. За мой късмет нещо не можаха да си подкарат POS терминалите. Реших, че ще купувам билети по-късно и съвсем малко след това успях да намеря туристическа агенция, която да ми свърши работа. Не ми стига испанският до там, че да изразя това сложно искане да взема тура, но да остана в крайната точка. Тук имаше някой който говореше английски и се разбрахме. Оказа се, че не е проблем и май си е честа практика.
След това прокарах едни начоси с чоризо с бира и се прибрах към хостела. Като се пробрах видях, че тура, който искам да взема от Паленке се предлага и от тази агенция с тръгване от тук. Тъй като този вариант е два дни, имаше значение за резервацията, която щях да направя. Писах им във Facebook откъдето получих автоматичен отговор с телефонен номер. Звъннах на телефона, където момичето явно разбираше английски, но не го говореше. Разбрахме се, на някаква безумна смесица от двата езика, че искат много пари. Тъкмо приключих разговора и от Facebook страницата се включиха на съвсем приличен английски (това го видях и сутринта, бъкел не говорят, но могат да пишат). Оказа се, че минимума е 2 души, за това са искали толкова пари. Казаха ми и цента от Паленке, та ще има с какво да сравнявам. Странно, те нямат офис там, а изглежда да са те организаторът. Както и да е, реших да не избързвам, по-скоро ще си почина един ден там (предвидил съм го резервацията), че ми стана много препускането.
Вечерта имах малко разправии с дебитната карта. Така и не можах да изтегля пари, от три различни банки. Електронното банкира казва, че съм надвишил лимита, а аз със сигурност не съм. Писах им, отговориха ми доста бързо, за тоя час дето е при тях, направо светкавично. Насложих си някакви лимити през електронното банкиране, които изглеждаха не-сложени. Странно, така изглеждат и за кредитната карта, а с нея нямаше проблеми. Ще видим как ще протекат нещата.
Утре, тура тръгва в 4. Би трябвало да ме оставят в Паленке някъде около 6. Иначе го дават да се върне тук около 23 – за около 250 km път. Автобусната компания го дава 8 часа. Ще ми се **** мамата.
Оставете отговор