След цял ден таралянкане най-после стигнахме до хотела. Естествено, типично за арабите, организацията е много зле. Добре поне, че чувството им за време е леко повлияно от френското и нещата стават относително навреме. Сутринта се изнизах рано-рано от хотела. Отидох на точката на събирането, по едно време, известно време след предполагаемото време, когато трябваше да се съберем се появи един тип с кола. Бил ме търсил при къщата за гости, но не можал да я намери 20 минути. Като я намерил, момчето му казало къде съм отишъл и как съм облечен. Оказа се, че тоя тип е живял в България и даже говори български.
Този ме закара на сборната точка на всички турове. Настани ме в едно кафе да съм "закусел". Естествено, цакаха ме в цената. Аз първо, по погрешка, подавам 20 €, тоя взе да ми връща някакви големи суми. Викам, нещо бъркаш. После си взех еврата, да не ме цака в курса, но изобщо не погледнах колко точно ми върна, а май ми върна по-малко. Но както и да е. Натоварихме се на микробуса. Организацията никаква я няма. Част от хората няма да се връщат в Маракеш, а ще продължават за Фес. Дойдоха някакви да ги убеждават да платят на тях за превоз, уж било по евтино. Да ама не, хората ги бяха предупредили, за да не се хващат.
Потеглихме в що годе нормално време. Общо 16 човека в един тесен микробус. Имах късмета да седна до единственото свободно място и ми е малко по-широко. Доста от хората пътуват само, което очаквано, поне за мен, доведе до проблеми в настаняването. Мен ме събраха с едно момче от щатите, да делим стая с три различни легла. Не можем да открием причина леглата да са три различно по размер. Мизерията е пълна, топла вода няма, нито Интернет. После ще се пробвам да ида до лобито да пусна статията. А сега да се върнем на пътуването.
Почнахме да се изкачваме из Атласките планини. Някъде из брошурите пишеше, че трябва да минем през проход на над 2500 m. Последно, проверих височината на над 2000, та може и да сме минали. Спирахме на няколко пъти за снимки и тоалетна. Най-накрая, около обяд, стигнахме до Аит бен Хаду (آيت بن حدّو). Това e бедуинска (май) касба, т.е. крепост. Цялата е изградено от кирпич. Крепостта беше интересна, от върха се разкриваше доста добра гледка. Обаче, групови решихме първо да хапнем, всички бяхме тръгнали въз рано и бяхме гладни. Седнахме в ресторанта, в който ни заведе шофьора. Естествено, цените бяха надути до неузнаваемост, нали само там туристите могат да ядат.
Хапнахме за около час, позапознахме се и тръгнахме да излизаме. Имахме още час и искахме да разгледаме крепостта. Лепнаха ни се двама черни, уж били гидове. Ние решихме, че има нещо организирано. Шофьора, който уж трябва да говори английски, ама не го говори, нищо не казва. Викат, чакайте да върви цялата група. Входа бил 30 дирхама. Разведоха ни хората, не можем да се оплачем. Към края взеха да протестират, че се бавим, бая си бяхме надскочили часа, с който разполагахме. Вход така и не платихме. Явно се опитваха да ни метнат. Ама ни се опънахме. Аз и едно друго момче от щатите (от страничката във facebook: Effing cheap travel) се заядохме с тия. Викаме им, бакшиш може да ви дадем, това си го заслужихте, но такса за вход не. Вход няма, билети не се продават, бакшиш става, друго не. Попазарихме се малко, и накрая се споразумяхме на 20 дирхама. И по-малко можеше да стигнем, но бяхме прекалено много хора за да се разберем между нас. После разбрахме, че другат група за деня не е спорила и си е платила всичките 30, ама техен си проблем.
Потеглихме от там и скоро спряхме пред някакъв музей на кино индустрията в Уарзазате (ورزازات). Тук, в района, са снимани доста филми. Никой от групата нямаше желание да влиза. Направихме половин час почивка. По едно време шофьора взе да идва да ни пресира да тръгваме. Ние се броим и гледаме, че ни липсват двама човека. Китайска двойка. Обясняваме му на човека, той вика тука са. Оказа се, че китайската двойка била платила за еднодневна екскурзия (или двудневна) и се качили на друг микробус, а при нас се качиха две холадки, които до момента се возили на микробуса с двудневната екскурзия, а са за тридневна. Върви ги разбери арабите, защо са направили такива обърквации не знам. Все пак, тридневната екскурзия е най-популярната.
Продължихме си по пътя към Клисурите Дадес (وادي دادس). Повечето хора изпозаспаха. След доста кандилкане, най-накрая стигнахме. Клисурите са доста красиви, но ние спряхме само на едно място, от където се виждаха някаква каманаци. Момчето от facebook страничката, която споменах по-горе, носеше дрон и ни направи клипче и снимка. Предполагам, че като има Интернет ще се появят на страничката му. Малко след това стигнахме и хотела. Споменах за проблемите с настаняването. Оказа се, че пет от жените в групата искат самостоятелни стаи, а им предлагаха една тройна и една четворна. В края на краищата са успели да се преборят, но те са били платили предварително за самостоятелни стаи. Както казах, арабска ми ти организация.
Не знаем в колко часа тръгваме утре сутрин. Само знаем, че закуската е в 7 часа. Крайната ни цел за утре е яздене на камили из Дюните Мерзуга (مرزوقة) и спане на бедуински лагер. Сними ще има като съм в цивилизацията.
Оставете отговор