Добре, че ме годи джет лаг. Събудих се по никое време и след като не успях да заспя реших да търся билети за влака. Да ама не, поради предстоящия празник билети за влака има само за тоя в 5 сутринта, който определено не ми върши работа. Положението с автобусите беше малко по-добре, но купуването на билет през Интернет се оказа мисията невъзможна. Искат си хората местна кредитна карта и толкова.
Някъде към 4 най-накрая успях да заспя. Станах към 9 и след като се изкъпах и закусих се насочих право към автогарата. За мой късмет се оказа, че има директна линия на метрото. Автогарата беше малко в ремонт, но след известно заобикаляне стигнах до касите. Купуването на билет от машината и плащането с кредитна карта мина без проблем. Предвид акцентите на тия, ми се струва, че така е по-безопасно да стигна на правилното място.
Седнах в една чакалня да набележа следващата точка. Бях в част на града, която се споменава само бегло в пътеводителя. Харесах си намиращ се наблизо будистки храм и се натоварих на метрото. Централният вход на храма беше в ремонт, но една жена раздаваше карти и записваше кой от къде е. Течеше някаква молитва и храмът беше пълен. Дискретно се мушнах най-отзад, но докато се сетя да извадя телефона и нещата свършиха.
Точно срещу храма се намира огромен мол. Тъкмо се бях насочил натам и един местен ме заговори. Седнахме на един бордюр да си приказваме за вселената, живота и всичко останало. Ако си мислите, че на китайците и индийците им се разбира трудно, пробвайте корейците. Това бъ и пъ явно са един и същ звук при тях.
Докато стигна в мола и бях прегладнял. Взех си от местната версия на хотдога. Кренвирш, завит в съвсем тъна коричка, този конкретно имаше пеперони отгоре (имаше и с халапеньо). Това не ми стигна и реших да хапна една поничка. Нещо не уцелих обаче. Завърших с тост с айца и малко бекон. Бях ги видял тия още вчера, явно са някаква верига. Но като казвам яйца, говоря за доста голямо количество бъркани яйца. Тук явно много ги обичат, защото и на вечеря имаше доста голямо количество сервирани като гарнитура.
Насочих се към края на мола, където има голяма публична библиотека. Намерих си едно тихи местенце (доколкото отвореното към мола пространство може да е тихо) и се зачетох в пътеводителя. Всичко наоколо беше все на голямо разстояние, а прогнозата беше за дъжд в следващите два часа.
Отказах се да продължавам обиколката и по съвет на телефона се качих на автобус. Вярно, директен беше, но пък минахме през всяко едно задръстване в тоя град. Около час по късно бяхме минали десетината километра и бях в познатия район и се прибрах да дремна малко преди вечеря.
Стана време за вечеря и се насочих към района, който обикалях вчера. Нещо не можах да си харесам място за ядене и тъкмо се бях отказал, когато пресякох улицата и попаднах на корейско барбекю. Точно това търсех. Е това беше от луксозния вариант и цените на врата бяха доста плашещи. Нищо, като ще е гарга, да е рошава.
Поисках от персонала да ми препоръча какво да си взема. Имаше избор от различни части на прасе и теле. Реших да заложа на свинското като малко по-евтино. Казаха ми да не се притеснявам, защото всяка поръчка на месо идва с много гарнитура. Въобще не излъгаха за това. Поръчах си от от местния алкохол – Соджу. Доколкото разбирам има много вариации на количеството алкохол, но този вариант беше 17% в 330 ml бутилка. Това въобще не е моето питие и след три големи шота, да прекарам храната, оставих остатъка в бутилката.
И така, дойдоха едни ми ти гарнитури, една огромна купа с димящи бъркани яйца, два вида зеле (предполагам прочутото кимчи), някакви луци, треволяци разни, сос и сол (за месото, както ми обясниха). С тия метални клечки се яде доста трудно, но някак се справих. Сложиха едно мангалче пред мен и почнаха да пекат месото заедно с едни огромни гъби и лук. Крайната цена беше само 45 000 вона (с бакшиша, не го отказаха), това са към 32-3 €. На връщане си взех един "традиционен" чурос от една сергийка, която още вчера ми беше грабнала вниманието. Доста добър завършек на вечерта.
Оставете отговор