Първи ден в Корея (대한민국), времето мрачно, снимките ужасни. На всичкото отгоре е ужасно влажно. Но така е, като са решили да ме посрещат с тайфун. Собственичката на къщата за гости каза, че съм имал късмет, защото моя полет само е закъснял, а доста други са били направо отменени.
Пристигнах вчера вечерта, с известно закъснение заради споменатото време. Около летището си валеше сериозно, но в Сеул (서울) нещата бяха доста по-умерени. Но това не е никак чудно, предвид, че летище Инчеон, Сеул е нещо като летище София в Пловдив. Така и не можах да се преборя с банкоматите на летището, а и по късно с тия в града и се наложи да обменя малко кеш. Купих си и сим карта, имаше прекалено много избор и просто си взех от най-близкото до мен място. Интернет има, разговори не, не знам дали не обърках но не ми се занимаваше.
Лесно намерих спирките на автобусите и с помощта на телефона разбрах кой точно автобус трябва да взема. Имах късмет и следващият автобус беше само след 10 минути. Нямаше много хора, но пък имаше място за багажа вътре. След около час каране по магистралата стигнахме града и без особени затруднения си намерих спирката и къщата за гости. Стаята, в която съм е съвсем малко по-дълга от мен, а си мисля, че на ширина няма да се събера, ако се пробвам да легна.
Като изключим доста тънкия дюшек (щях да кажа твърд, ама то това е пода) всичко е наред. Имам си климатик, машина за изсушаване на въздуха и машинка против комари. Освен, че се събудих в три и половина през нощта да кукувам, а после не можах да стана чак до 9 се наспах нормално. Закуската си я готвиш сам, на газова печка с голям надпис, че къщата е стара и запалима и се разрешава готвене само на яйца и то само по време на закуска. Освен яйцата има хляб с вид на козунак, фъстъчено масло и сладка. Все в големи буркани. Е, взели са и малки хотелски пакетчета сладка и масло, за който иска.
Реших, че понеже не съм конторционист няма да пробвам да се къпя в тая баня (другата се оказа по-широка, ама се сетих да проверя това като вече бях накичен с целия багаж). Първата ми задачка беше да потърся един банкомат, който според сайта на Visa се намира наблизо и би трябвало да работи. Така и не го намерих и тръгнах да обикалям по забележителностите.
Въобще не се наемам да им споменавам имената. Не стига, че трябва да си вържа езика на възел, но и ми звучат твърде подобно. Първо стигнах до фолклорния музей, който се намира под една голяма пагода (всъщност не знам дали така се казва това чудо). Като за етнографски музей го биваше. Пък и е безплатен. От него директно се влиза в близкия дворец. Там се плаща. На този вход, обаче, няма информация и така тръгнах без карта. Това доведе до изпускането на един музей, но и без него мога да мина.
По едно време взе да ми става еднообразно. Декорациите са шаблонни и почти еднакви. От сграда до сграда се променят някой детайли, но само това. Повечето сгради са реставрирани, горели и пак реставрирани по няколко пъти през столетия, т.е. броим ги за автентични. Има една, която видимо изглежда нова. Само голо дърво, без никакви декорации. Защо липсват декорациите не знам, но предполагам, че е защото е реставрирана само по записки и са решили да я оставят така вместо да правят фалшификати.
Успях да стигна до главния вход тъкмо на време за “смяната на караула”. Даже хванах “военната тренировка” преди това. Предвид, че това не е действащ дворец от прекалено отдавна, а караул няма, слагам “смяната” в кавички. “Караулът” се появи церемониално десетина минути преди церемонията. А половин час след края на церемонията, след като туристите се наснимаха, вече го нямаше. Цялата работа е туристическо шоу, съпроводено с дикторски обяснения на няколко езика. А да, церемонията била възстановена от исторически записки.
Ето малко видео от представлението:
Бях разгледал всичко от този дворец и реших, че е време отново да потърся банкомат. Намирах се в по-съвременната част на града и на втория опит намерих един, който не само работеше, но и склони да ми пусне пари. От там се насочих към една туристическа улица, с надеждата да намеря нещо да хапна. Вече беше 3 часа и доста от заведенията покрай, които минах бяха затворени. Нахаках се в някакво кафе предлагащо и сандвичи. Естествено цените бяха завишени, а сандвичите не особено добри. После се оказа, че 200 метра по-нататък почват сергийките с храната.
Разходих се малко. Типичен туристически капан, но с пръснати тук таме местни занаятчии. Покрай търсенето на банкомат се бях озовал почти в края на пазара и скоро трябваше да направя кръгом. На връщане си взех сладолед в рибка с Орео и мед. За съжаление клипчето не е хванало първите няколко секунди и рибката не се вижда:
И така, минах през още няколко туристически улици. Имах надеждата, че някъде ще мога просто да завия и да се озова пред къщата за гости, но се оказа не точно възможно. Трябваше да мина през туристическото село, което се оказа на върха на хълм. Селото се състои от група запазени, автентични къщи. Хората си живеят и до ден днешен в тях, но няма никакви атракции. За сметка на това околните улици са пълни с капанчета от всякакъв род.
И така, покатерих се по едни стълби, после още едни и още едни, но най-накрая стигнах до върха. Нещо не останах особено впечатлен, но за това пък скоро се прибрах. След като отдъхнах излязох да търся нещо за ядене. Харесах си едни маси покрай пътя. Поръчах нещо, на което пишеше корейска наденица, но не отговаря на нищо, което интернета намира. В първия момент изглеждаше, че ще остана гладен, но това се оказа ядливо, поне с огромните количества сол, които предвидливо ми сипаха. Даже се наложи да си искам допълнително сол. Иначе за гарнитура имаше две парченца шкембе, малко дроб и чашка бульон. Наядох се, но няма да повторя.
Това е за днес. Утре продължавам с дворците, които се намират наоколо.
Оставете отговор