Днес денят беше белязан с дъжд, дъждец и още малко превалявания. Е, по едно време, за малко, се показа и синьото небе, тъкмо бях почнал да си мисля, че тука са на някакъв друг канал и небето е сиво. Да, но беше само за малко, после си продължи с валенето.
Тука телефона ми казва доста точно какво се очаква от времето. Например, че ще започне да вали след 15 минути или, че ще спре след час. Е не винаги познава, вечерта беше – спира да вали след 15 минути за около час. То пък и едното ми ти валене. Ситно ситно, почти като мъгла. Сутринта си взех якето с идеята, че ще го облека само ако почне да вали много силно. Пробвах се да го правя, но в тая жега не се търпи, трябваше да взема новото, то поне има отвори за проветряване. Накрая почнах да го нося като пелерина – качулката на главата и якето метнато върху раницата, но дори само това като завалеше силно и нямаше къде да се скрия.
За днес бях оставил двата двореца и намиращия се наблизо храм. От храма видях само портата, която беше заключена като всеки вторник, но пък боговете явно гледаха благосклонно към мен, защото точно като стигнах там и дъждът реши да се навали като хората, та почаках на сушинка.
Но преди да стигна до там минах през дворецът, който е част от обектите на UNESCO. Плаща се такса за вход, после, за да се влезе в тайната градина се плаща още една такса, а там пускат само с гид. Чудех се що ли за градина ще е това, а то се оказа обикновен горски парк. С пръснати из него беседки, в които разните им там крале били учили. Може да се отчете, че корейците са отдавали голямо значение на образованието от доста отдавна. В центъра на парка се намира и кралската библиотека, която си има специална врата за краля, достатъчно висока, за да не си удря главата, а не като тия отстрани, за служителите му.
Уж не пускат без организиран тур, но гидът ни не правеше особено усилия да ни държи заедно. На едно място даже каза, че който иска може да се връща сам, защото от тук нататък става стръмно. До този момент, голяма част от групата ни бяха хора от мормонска конференция посветена на изучаването на библията. Всичките си носеха ужасните розови баджове, някой накичени с допълнителни значки, които сигурно значеха нещо. Една жена, явно видя, че гледам баджа и ми каза за какво става дума, даже ме покани, но аз ѝ каза, че предпочитам да съгрешавам. Мисля, че това ѝ стана доста забавно. Но както и да е, на това място, техният частен гид им каза, че трябва да се връщат, явно бяха с график.
Уф, днес го карам много не-хронологично. Забравих да се оплача от туристическата карта на района, която ми дадоха от къщата за гости. Според нея, дворецът има вход доста по на север, отколкото това реално е така. То входове има, но те за заключени и затворени. Може и да са работели някога, но сега не е така. Та, сутринта като тръгнах натам пообиколих малко. Минах през туристическата част, продължение на селото с традиционните къщи, покрай все още затворените магазинчета, после, все покрай стената, през нещо, което изглеждаше почти като индустриална зона докато накрая не стигнах до големия ремонт точно на главния вход. Тука явно имат някакъв фетиш да ремонтират главните входове.
Тъкмо влязох и по високоговорителите обявиха, че английският тур на тайните градини започва след малко. Бързо се насочих натам и взех билет. След като минахме последните стръмни части, а аз изостанах значително на слизането, не на качването. Прегрявах значително, а в тази част няма къде да се седне, да не говорим, че групата постоянно се движеше, но както казах, на гида не му пукаше особено, че хората изостават само на място където не пускат без организиран тур.
Ставаше обяд, а и небето показваше, че пак ще вали. Реших да обиколя набързо преди да е заваляло. Не успях особено. А и започна да ми прегладнява. Един студен чай с малко захар залъга глада и ме охлади достатъчно, за да продължа. Излязох през вторият дворец, който се намира в комплекса (и също се плаща допълнително). И на него главната порта е в ремонт.
Валеше вече доста неприятно, а и бях много гладен. Насочих се в посока цивилизацията. Не изглеждаше мястото да е много туристическо и за това взех някакъв шоколадов десет от първия изпречил ми се магазин. Оказа се малко излишно, защото скоро попаднах на ресторант, който явно беше насочен към местните. Хапнах пържено пиле. Изглежда тъкмо планираха да затварят за следобедна почивка, защото докато ядях сервитьорът и готвачът седнаха да ядат на съседната маса. Приключих малко преди тях, но ги изчакат да се нахранят преди да си тръгна, защо да им прекъсвам почивката, като така или иначе никъде не бързам.
И така, насочих се към близкият храм, но както вече казах, той не работеше. Изчаках дъжда да спре и се насочих в посока къщата за гости. Болеше ме главата и исках да си почина малко. Обвинявах кръвното, но като се прибрах беше 120/80, по-добре от това няма на къде, явно е било от обезводняване, в тоя дъжд трудно се усеща мокрото от пот ли е или от дъжда.
Оказах се в някакъв бижутерски квартал. Реших да си потърся банкомат, плащането с карата в къщата за гости е натоварено с една камара такси и таксички (аз го прочетох като, абе има едни данъци дето не можем да скрием ако платиш с карта). Очаквано, след малко обикаляне намерих десетина във фоайето на една банка. Тия бижута не са без пари 😉 .
По пътя на обратно се спрях на една сергия за пържени скариди, т.е. първо подминах, по после се върнах. Жената не говореше и бъкел английски и отчаяно се опитваше да ми обясни как да си вземем от соса с парчетата лук, който се сервираха, а не да си топя скаридата. Това го видях най-накрая от местните. Уасабито, което ми сипа в соевия сос беше супер силно, а и този сос си беше доста пикантен. Перфектния завършек на сутрешната разходка.
Прибрах се, починах и зачаках дъжда да спре. Като това най-накрая се случи реших да посетя близкото заведение, което ми беше направило впечатление още първия ден. Цените бяха въз височки, но пък храната беше супер. Мястото се явява нещо като бирария и, ако може да се съди по забавляващи се на висок глас местни, всъщност не е туристически капан. Сервираха ми цяло пиле, разделено на съставните му части – 2 бутчета, 2 крилца и т.н. Пикантния сос беше убийствен, картофите не знам за какво бяха, а това отгоре дори не разбрах какво е. Бирата, обаче, беше трагична.
И така, докато изляза и пак валеше. Разплатил съм нощувките и утре заминавам за Пусан (부산).
Оставете отговор