След като отделих цяла статия на зоологическата градина реших, че ще е редно да отделя и една за ботаническата градина. Да не вземат да се сърдят растенията, че като нищо се появило някое хищно, което може да ходи 😉 . Няма нужда да казвам, че след като се прибрах в 4 сутринта, не съм станал точно в 6. Излежавах се цяла сутрин, пуснах още една пералня, абе общо взето мързелувах. Ако сте чели предната статия сте разбрали, че около 3 часа следобед ми писна и излязох.
Нямах точен план. Слязох на друга спирка, ей така за разнообразието. Оказа се, че въпреки картата, няма връзка на там накъдето исках. Кръговата линия в центъра явно върти само в една посока. Както и да е. На изхода на спирката намерих супермаркет и се заредих с малини за следобедна закуска. Млякото с кафе, този път пробвах някаква друга марка, ми подейства доста събуждащо и след кратка почивка на една пейка, за поемане на споменатите малини и абсорбация на кофеина от кафето се насочих в посоката на ботаническата градина.
Оказа се, че точно до нея има някакво събитие. Думтеше някаква музика, която не можах да определя жанрово, ама определено не беше по мой вкус. Полиция колкото си искаш, даже видях как "любезно" подхванаха едно момче подмишница и го вкараха зад огражденията. Явно беше правил някакви золуми. Доколкото разбрах, мястото май е някаква поляна, но по цялата ограда имаше опънати платнища, за да не се вижда нищо. Какъв е смисълът от това, като музиката се чува в половината център, не знам.
Скоро установих, че съм тръгнал по грешната алея, която минаваше около градината, вместо да влиза в нея. Явно не бях единственият, защото точно на това място през тревната площ се беше образувала пътека 🙂 . Прецапах и аз и влязох през един от входовете. Те такива има много. Това е по-скоро обществен парк, отколкото ботаническа градина. Навсякъде има пейки и тревните площи са разрешени за пикник, като това дори е окуражавано от надписите на входа. Естествено, всяко дръвче и храстче си има табелка, но с малко внимание можете да видите такива и из Аязмото в Стара Загора.
На много места има информационни табели с карта на парка. На една от тях бяха оставени и хартиени карти, заедно с програма за следващите два месеца. Явно има доста събития. Из градината още стояха огражденията от снощи. Боклуци, обаче, нямаше. Изобщо целият град изглеждаше доста чисто, като за след новогодишно парти.
За самата градина няма много за разказване. Аз май не минах през "съществената" част с палмите, но там се бяха пуснали някакви пръскачки пък и времето ми напредваше. Позабавлявах се с табелата пред едно от изкуствените езерца. Обясняваше се как никой не го зарибявал със змиорки, но те сами се премествали през нощта, идвайки от водите на пристанище и винаги няколко седмици след смяната на водата, в езерото отново има змиорки. Надписа казваше колко е жалко, че змиорките ядат малките патенца, но това е естественият ред на нещата пък и големите патки намират малките змиорки за изключително вкусни 🙂 .
Излязох през изхода на операта. Бях си наумил да седна да вечерям някъде покрай пристанището. Избрах си една бирария за крафт бири. Поръчах си ребърца, които се оказаха едно огромно ребро. Преглътнах го с чаша One Fifty Lashes Pale Ale – доста приятна, лека биричка. Исках да шерна всичко това у фацебука, но не ми се отдаде. От фацебука упорито маркираха и двата ми опита като спам. После приложението на телефона крашна и се наложи да го преинсталирам, за да мога пак да отворя фацебук. След това, пък, фацебука почна да твърди, че акаунта ми бил хакнат (явно сам съм си го хакнал) и трябвало да си сменя паролата. За да може да ми е по-весело, трябваше два пъти да разпознавам снимките на петима приятели, за да потвърдя, че съм аз.
Накрая купих малко сувенири и се натоварих на влака. Това е от Сидни. Утре ставам рано, стягам багажа и без към Аделаида. Изкарах времето тук все недоспал и определено останаха още места за разглеждане, още бири за пиене и още храна за опитване. Но човек не може да има всичко. Снимките, вероятно, ще се появят утре сутринта. Заедно със статията.
Оставете отговор