Сидни безспорно има най-яките фойерверки. Особено ако се гледат от кораб в изключителната зона на пристанището. И особено, ако имате късмета тоя кораб да няма други кораби пред себе си и да е на първа линия.
Излязох в ранния следобед. Предвид едночасови преход до центъра на града, не планирах да се връщам, а ако бях тръгнал сутринта щеше да ми дойде нанагорно. Този път слязох на спирката на общината (Town Hall). Имах супер много време и започнах бавната разходка из града. До спомената община се намира “катедралата” St. Andrew. Слагам катедрала в кавички, защото размерите ѝ са като на обикновена църква.
След това е насочих към Хайд парк (Hyde Park). Доста си поседях по пейките, времето беше приятно, нямах набелязани цели, всичко интересно намиращо се на пешеходно разстояние или беше вече затворено или щеше да затвори съвсем скоро. Ясно беше, че ще прекарам повечето си време седейки на някоя пейка или полегнал в тревичката.
Разгледах намиращата се до парка катедрала St. Mary. Тук вече ставаше дума за истинска катедрала. И в двете катедрали бяха наблегнали на стъклописите, големите отворени пространства и функционираха главно като църкви, а не като туристически капани. Всичките им входове бяха отворени и никой не се пречкаше на влизането. Е, навсякъде имаше кутии за дарения, хитрягите дори бяха сложели една на входа на тоалетната.
Продължих бавно в посока към пристанището. Започна да се усеща лудницата, която престоеше. Появиха се затворени улици. По кръстовищата имаше светлинни табла с указания, я за затворени улици, я с указания за пътя за хората с билети за някое от частните партита. Имаше будки с информация, на които раздаваха карти специално направени за новогодишната нощ и даваха указания. Достъпът до публичните паркове също беше регулиран. Когато някоя зона се напълнеше я затваряха. Като цяло организацията беше на много сериозно ниво.
Обикаляйки, с цел да не се набия в големите тълпи, стигнах до моста. Беше ми нещо гладно и пробвах австралийски хотдог, който не се оказа добър. Изхвърлих голяма част от него. Кошчета и тоалетни бяха поставени навсякъде. Не се виждаше хората да хвърлят боклук по земята или да се облекчават по дърветата както би се случило у нас.
Бях от грешната страна на моста, за това потърсих начин да пресека. Проблемът беше не в липсата на пътища, а в указанията на картата, че част от тях са затворени за пешеходци. Имаше такива улици, но точно в тази част явно картата беше грешна. Седнах на една сенчеста пейка. Заех се да си подготвя фотоапарата за вечерта – нова карта, нова батерия, не исках да поемам никакви рискове. И естествено в единият случай когато връзката му не е увита около ръката ми го изтървах. За щастие беше с капачка и поражения нямаше.
Реших да намеря кея откъдето трябваше да потеглим. Той се оказа съвсем близо и както очаквах не беше особено приятно място за чакане, а имах още доста време. Насочих се в посока към моста. По-голямата част от тези кейове са превърнати в жилищни блокове и само няколко са обществено достъпни. Иначе хората си имат лодко-място 😉 пред сградата.
Стигнах до моста, хапнах един сладолед и се настаних в тревичката до една от колоните на моста. Излезе доста сериозен вятър и съжалих, че не си нося нищо с дълъг ръкав (ако не броим зимното яке). Хората не спираха да прииждат. Както, по-късно, видях от кораба, концепцията пълно е когато на тревата няма място да седнат повече хора. Един до друг, не на някакво разстояние. Като в кино или театър, не като на пикник в гората.
Ето снимките от разходката в града:
Като наближи времето се върнах на кея. Вече се беше насъбрала тълпа. Скоро започнаха да се появяват разни лодки и кораби. Малки и големи. Намерих един образ, който се оказа домакинът на нашето новогодишно плаване. Носеше тениска с един от другите кораби, които тази компания има. Чудех се дали няма да се отличавам като съм с панталон и тениска, но предвид бройката на хората с дънки и риза или дори къси гащи явно не бях нещо необичайно. Точно обратното, набиваха се на очи редките издокарани двойки. Иначе из града можеха да се срещнат и хора с официално вечерно облекло, което предполагам се изисква ако празнуваш, да речем, в операта.
Кораба си дойде по разписанието. Нищо, че е “ветроходен” платна по мачтите нямаше. Не, че съм очаквал да се плава на платно при такова събитие, но все пак, даваме много пари, можеше поне да си висят, нищо, че са прибрани. През цялото време се движехме на двигател, често срещу вятъра, което беше добре, защото изгорелите газове хич не създават приятна атмосфера.
Предложиха ни шампанско, вино и бира, както и някакви безалкохолни. Чашите за шампанското бяха пластмасови, но в правилната форма. Все пак на кораб сме, пад нещата по пода. От време на време минаваха с плата с храна. Мисля, че точно бяха сметнали количеството, за да няма много остатъци. Единственото по-интересно бяха суровите стриди. Това не ми понесе и ми се наложи да го изплюя.
Тоалетната беше много забавна. За да се изчисти трябваше да се помпа една ръчка, това създава вакуум и изсмуква водата, която се пуска в нея с един бутон на пода. Казаха ни, че това е оригиналната тоалетна от построяването на кораба преди много години. Всичко вътре беше дървено, включително седалката, а не пластмасово и утилитарно като на корабчето на рифа.
Малко преди 9 почнаха първите фойерверки. Май беше станал лек фал или пък правеха някакъв “тест”. Точно в 9 започва първата заря. Предвидена е за децата, които трябва да си лягат по-рано (по официални данни на организатора). Мен ако питате, просто им се гледат повече фойерверки. Снимките, които ще се появят по-късно и видеото, което вече съм качил са от тази сесия.
След това започна Парадът на светлините. Всички кораби, участващи в него, запалиха светлините, които ги обрисуваха в тъмнината. Повечето ветроходни кораби създаваха доста добра илюзия за платна. Направихме един голям кръг из цялото пристанище. Влязохме доста навътре. После продължихме да се въртим в кръг, докато малко преди полунощ не стигнахме до отреденото ни място за наблюдение.
Имахме късмет, нашият кораб беше на най-предната линия. Само още един кораб беше леко пред нас. Нещата са доста организирани и корабите участващи в парада имат най-добрата позиция за наблюдение. Няма да се опитвам да описвам фойерверките. Видеото се качва в момента, пуснал съм да се качи първо финалът и до преди да пусна следващата статия сигурно поне той ще се е качил.
Предното място за наблюдение не означаваше предно място за слизане. Слязохме малко по-рано от обявеното, но не мисля, че имаше някой който искаше да остава. Една групичка англичани се бяха разпели, а определено не пееха особено добре. Една китайка ми оповръща раницата, шампанското явно не и понесе, ама уж било морска болест.
Снимките все още се качват. Няма много фойерверки на тях, но са доста. Аз ще пускам статията, че трябва да бягам. Взе да наближава 3 следобед, а искам да отскоча (да бе, с тоя 1 час път) до града, за последно.
Част от видеото вече е качена. Ако имам късмет останалото ще се качи през нощта, ако не ще е по-нататък:
А ето и снимките от плаването:
Оставете отговор