‘Начи, ако насекомите станат толкова големи почвам да пищя и се изнасям от планетата. Ако трябва сам ще конструирам ракетата, но повече няма да остана 😉 . Съдейки по надписа на картата на зоологическата градина, това е една от новите атракции. Направили гигантски модели на насекоми и ги разпръснали покрай пътеката. Някой даже мърдат. Само дето ми липсваше детайл и реализъм. Сигурно идеята е била тия модели да са с образователна цел, но после са разбрали колко точно ще им излезе да направят реалистични модели и просто са ги направили големи.
Но това е единственият кусур на зоологическата градина. То всъщност, май са четири отделни – зоологическата градина, Речното сафари, Нощното сафари и някакъв парк за птици, който не разбрах къде е. Да не говорим, че в момента се строят едни огромни разширения, който ще са готови след няколко години.
Опитвах се да се наспя, доста безуспешно, и тръгнах относително късно. След над час път с два различни рейса, да благодарим на гуглето, че казва къде да се слиза, стигнах до касата. Взех си комбиниран билет за зоологическата градина и Речното сафари. В зоологическата градина ми се виждаше лудница и за това се насочих към другият вход.
Паркът е организиран на секции посветени на големите речни системи в света. Изложени са главно риби, но има и други водни животни. Странно, жаби май не видях (за това не споменавам земноводни), но имаше доста в категорията влечуги. На някой от местата имаше водни птици, а в секцията с Амазонка и бозайници живеещи в и около водата. Паркът започваше с Мисисипи, минаваше през Конго (реката, не държавата), после Нил, Ганг, река Мари, която сега виждам от карта на парка и трябваше да търся в Интернет, за да разбера, че се намира в Австралия. После се продължаваше през Меконг и се свършваше с Яндзъ. Ей така между другото бяха хвърлили и басейн с морски звезди, които децата да могат да пипат.
Тази страна на парка, който е разделен на две от един "залив" на изкуственото езеро, на брега на който се намират зоологическите градини, завършваше с двата вида панди – голяма и червена. Тук имат две големи панди, но едната се беше покрила някъде, а другата странеше от посетителите. Не така стоеше въпроса с червената панда. Видях само една, но тя не се спря на едно място. Даже мина по клона, който беше стратегически сложен над пътеката. Изглежда има и бамбукова горичка, която после видях на карата, но вместо в нея (заедно с тумбата деца от детската градина) реших да отида на речния "круиз".
Така нареченият "круиз" представлява 15 минути возене в лодка, уж за да се видят дивите животни живеещи около резервоара, но освен една бързо прелитаща птичка и жирафите от зоологическата градина, друго не се видя. След круиза, срещу няколко допълнителни долара може да се направи "разходка с лодка" из амазонската джунгла. Цялата разходка я има на видеото по-долу. В интерес на истината, на видеото видях едно животно, което не можах да видя на живо. Повечето животни се бяха изпокрили.
Този парк завършва с експозиция на животни и риби от потопените гори на амазонка. Тук нещата са организирани като в морски аквариум, има даже малък тунел под водата. Пираните изглеждаха гладни, мантата голяма, а електрическата змиорка показваше умения за плуване на заден ход.
Обедната "почивка" се състоеше в ледено кафе от Starbucks (Nitro, нещо си, да бе да, едвам беше хладно), някаква скъпа и не особено добра супа с пилешки кюфтета и три топки сладолед от Ben&Jerry’s, който беше въз скъп, но и много добър (то и Ескимо щеше да ми се види върха в тая жега).
И така, влизам в зоологическата, минавам по пътеката във върховете на дърветата, но на животните още им беше горещи и "рекламираните" животни в короните на дървета ги нямаше. Пък и там беше едно от малкото слънчеви места в парка. Зачудих се защо са сложили спасителни пояси по пътеката, като в езерцето отдолу имаше въз големичък крокодил. Водата не изглеждаше да е много дълбока, а така или иначе крокодилът ще е по-големият проблем.
Минах покрай споменатите големи насекоми, после се насочих към полярната експозиция, но още в предния парк бях видял табела, че мечката е починала по-рано тази година. Тук бяха организирали олтар, като за човек, с цветя, разни бележки със съобщения, снимки на мечката и т.н. Не знам дали 28 години са много или малко за бяла мечка, но изглежда хората тук са я харесвали много.
Имах късмет и хванах края на представлението с животните от Амазонка. Не се бях нагласил да снимам. Не знам как е започнало всичко, но когато аз пристигнах, няколко човека държаха огромен питон албинос и още една, доста по-малка, змия и обясняваха, че това са змии удушвачи. После минаха на екологични теми, и тук се впечатлих от доброто изпълнение, вместо да стане скучно, пуснаха звуци от моторни резачки и викове на хора, някакви животни притичаха по сцената. После пуснаха три папагала и някакви други птички. За финал едно ято гълъби излетя иззад сцената и почна да се върти под купола на сцената. На същата сцена, по-късно, хванах и представлението на морския лъв. Него го записах почти от началото (пристигнах само 2-3 минути след старта) и почти до края (реших, че е време да погледам с моите очи, а не през екрана на камерата). И това го има във видео галерията по-долу.
От тук взех грешен завой и се озовах в Маймунското царство, това пък ми позволи да видя белият тигър на чудесна светлина. Ако бях изпълнил първоначалният си план щях да съм там след редовната гръмотевична буря. Имах късмет и тигърът не се беше скрил. Както ще видите от снимките, преградите в тази зоологическа градина не са на почит. Мрежи и огради има, но са умело прикрити със зеленина, а между посетителите и животните най-много да има стъкло. Има места където единственото което ти пречи да пипнеш животните са табелките – "моля не пипайте животните". Много забавно ми стана, когато персоналът в една от клетките с маймуни ни обясни, че маймуните считат парапета за тяхна територия и са агресивни (освен, че е целият наакан). Предвид, че участъкът беше доста стръмен, парапетът сигурно е бил правен за хората, но после се е наложило да наслагат табелки, че е на маймуните. В тази зоологическа градина, ако животните са в клетка и посетителите са в същата клетка.
Минах покрай жирафите точно за храненето. Естествено, не ми се даваха пари, за да подавам моркови на жирафи. Много се смях на две момиченца, които толкова ги беше страх от животното, че се дърпаха в последния момент и в резултат морковите се озоваваха на земята въпреки усилията на жирафа да ги достигне 🙂 . Големите котки се излежаваха на сянка, само на леопарда някой му беше развалил рахатлъка и мина покрай мен в търсене на по-спокойно място.
Мислех да изкарам задаващата се буря в терариума, но излязох преди да завали. Вместо това, заедно с група индийци, правихме компания на Комодския варан. И на него не му хареса дъжда и се премести точно до нас, от другата страна на стъклото, където беше неговият навес. Точно там се наложи да проведа разговор с моята банка, от която бяха решили да ми блокират дебитната карта заради съмнителна транзакция (опитах се да тегля пари онзи ден, но не се получи). Бяха ми звънели, но с тоя роуминг не вдигнах на непознатия номер. За щастие, казаха, че ще отблокират картата, след като им потвърждавам, че аз съм правил съмнителните транзакции.
И така, дъжда попремина, набутах се в някаква клетка с огромни плодоядни прилепи (май летящи лисици се казват) и разни други животни, които си приключваха вечерята (или обядът) само на ръка разстояние от мен. Понеже наближаваше времето за затваряне, а аз си мислех, че не съм разгледал поне една четвърт от парка се запътих с бърза крачка натам. Оказа се, че голяма част от "пропусната" секция е била Маймунското царство. Хвърлих едно око на австралийската секция и се запътих към изхода.т
След един грешен завой, при който излязох до офис сградите на зоологическата градина, се наложи да се върна назад, защото там изход нямаше. Ама какво да ги направя, като не са сложили табелка, а някой беше махнал вратата са табелката за влизането забранено (видях я като се връщах, отворена докрай, за да могат да си прибират машините). Без повече проблеми се намерих на спирката на автобуса, прибирането в час пик не беше от най-приятните, но какво да се прави.
След малко почивка излязох да търся нещо за ядене. Оказа се, че след 9 вечерта повечето павилиони за ядене са затворени или затварят. Мястото където ядох вчера, обаче, беше отворени и все още имаше опашка. Взех свинската версия на вчерашното ядене, хапнах набързо и се прибрах да почивам. Отново нямам планове за утре, но сега ще взема да се наспя пък утре ще го измисля.
Оставете отговор