Днес уж беше кратък ден, а пак съм навъртял 12 хиляди крачки. Краката бяха обявили стачка и се излежавах до обяд. Планът беше прост, да мина през Националния музей, който се намира на две пресечки от хотела, после да се прибера за ежедневната буря и да използвам прекъсването за пране, а после да изляза за вечеря и “шопинг” на сувенири.
Речено сторено. По пътя към музея се спрях на първия банкомат, но той не искаше да пусне по-малко от S$200, което определено е повече отколкото ми трябват за сувенири. То основен проблем със сувенирите тук е, че не мога да си харесам магнити. Оказа се, че съм в някаква “шопинг” част на града и освен няколкото мола има и най-нормален бит пазар, където цените на магнитите са поносими. По официалните магазини са 6-7 долара, а са все така грозни. Както и да е, успях да намеря едни, които стават и се надявам да взема още утре на летището.
Но да се върнем на музея. Отпред, той изглежда като колониална сграда. Отзад е модернистично творение. Двете сгради са съединени с общ стъклен покрив, така че дворът помежду им да е климатизиран. Основната част е исторически музей и се помещава в модерната структура. Навсякъде има озвучаване. Като цяло, атмосферата е доста добра, без значение от конкретната зала. Историята преди британците е разгледана съвсем набързо, то май не е имало кой знае какво тук. Голямата част от музея е посветена колониалния период и последните 50 години на независимост на държавата. Включително до най-скорошните години (мисля, че последната спомената година беше 2013та).
В отделни експозиции, в историческата част на сградата, има представени по-подробно периодът на 20те
и 30те
, и този на японската окупация през втората световна война. На много места из музея има разни слушалки за аудио. Интересно беше, че и на двете места където се говореше за японската окупация тези слушалки бяха част от декора (вместо да стърчат от информационни табели). В основната част на историческия музей имаше няколко стари телефона със шайба, в слушалката, на които се чуваше съответния запис. В страничната галерия беше някаква слушалка закачена на стената.
Последните две зали на втория етаж от музея бяха посветени на културата от 70те и израстването на децата на Сингапур в същия период. И тук декорът беше на ниво. Имаше даже “авто кино”, а в макетите на колите можеше да се сяда, за да се гледа прожекцията на информационния филм за кино изкуството от тази ера. Освен това съм почти сигурен, че съм виждал някой от играчките, от другата секция и у нас.
И така, това което пропускам е арт инсталацията в модерната част на сградата. Трудно ми е да опиша какво точно представлява. Първо се влиза през една завеса в един купол. Какво става в него можете да видите на видеото по-долу. След като се излезе от купола се слиза по една вита пътека, по стените, на която се прожектира анимирана гора с анимирани животни. Накрая, пак през завеса се влиза на дъното на предния купол. Това е на второто и третото видео.
Всичко щеше да е перфектно ако бяха пропуснали животните. Растенията са се получили добре, но животните са ужасно вдървени и изглеждащи неестествено. На изхода, на всичко това, имаше галерия със снимки на хора и дървета. Изглежда и това беше част от проекта, който, съдейки по името, разказва историята на някаква гора.
И така, изглеждаше, че галериите в мазето на сградата не работят, а галерията с номер 10 в името пропуснах, защото се влизаше отвън, а когато минавах от там вече бях фокусиран върху намирането на храна 🙂 . На излизане минах през галерията намираща се срещи будката за билети и не разбрах, че е галерия. Чак после, като прочетох на брошурата загрях какво е било. Изложили, хората, детските “площадки” през годините. От тревна поляна, до модерната площадка в града. Естествено, точно когато минавах, една тумба деца от детската градина си играеха в пясъчника и аз реших, че съм се набутал в някакъв детски кът, а не в музейна експозиция. Това ако беше у нас, щяха да са ги навикали и набили децата, за дето си играят с “музейни” експонати 😉 .
Имах еретичната идея да обядвам в един от ресторантите в музея, но само като видях цените и се отказах. Не съм дошъл чак до тук, за да ям спагети на цена четворна на купа нудъли. Станах си и излязох през страничния вход на музея, който ме вкара точно в близкия парк. Поседях известно време на една пейка, подухна ме лек вятър и след като питах гугъл за банкомат се насочих в указаната посока.
Тук банкомат, там банкомат, няма банкомат ами парк. Оказа се, че отдолу имало подлез, с магазини, спирка на метрото и ресторантчетата на университета намиращ се отгоре. Нещо ми изглеждаха твърде европейски и тръгнах в посока към хотела. Още на първата пресечка видях табла сочеща към поредното място с ресторанти. Харесах си комбинация от пиле и скариди и е съжалих.
Прибрах се, наслаждавах се на светкавиците от хотелска стая, изпрах и излязох на пазар. Пак се наредих на най-дългата опашка, но изглежда, че това място беше просто бавно и се изкуших от китайските меса с ориз. Китайският пилешки бульон не е правен от кубчета, ами от истински части от пиле, които даже плуваха в него. Странно, но нямах клечки, а само вилици и лъжици.
Днешната буря беше свалила температурите до доста поносими. И влажността не беше прекалено висока. Въпреки това, когато влязох в близкия мол (един от многото) реших да пробвам леден шоколад. Явно вариант на горещия шоколад, но с лед. Като на всичко “западно” и лъскаво, и на него цената му беше кожодерска, но беше много приятен завършек на вечерта.
И така, утре по обяд летя за Куала Лумпур. Имам чувството, че пропуснах доста неща, но ще трябва да ги оставя за някой друг път.
Оставете отговор