Днес беше чудесен ден за разходка, всъщност все още е. Още вчера обмислях да изляза да се поразходя из центъра на нашата китна столица и хем да си купя малко хардуер хем да посъбера печати и марки от списъка със 100те обекта. Докато проучвах кои обекти мога най-лесно да посетя без да си давам прекалено зор видях, че археологическият музей има безплатен вход всяка последна неделя на месеца. Входа за там е 10 лева и за това реших да отложа разходката с един ден.
Прогнозата беше за облачно с превалявания, тях ги пропуснахме, а облаците създаваха доста приятна температура за разходка. Е, малко за сметка на светлината, но човек не може да има всичко. И така, качих се на автомобила около 10 часа и беж към жълтите павета. София още спи, няма никакво движение, минавам ремонтите на цариградско почти все едно ги няма и след няколко минути съм на паркинга пред двореца. Ако не знаете кое е двореца – онова жълтото, в което е Националната художествена галерия (и Националният етнографски музей, така де, институт с музей), т.е. градинката на мавзолея. Ако ми позволите малко лирично отклонение – софиянци имат някаква мания да кръщават всичко "национално", в малкото случаи когато са го пропуснали е трябвало да го ползват 😉 .
Археологическия музей се намира точно срещу президентството или на хвърлей камък от мястото където паркирах, в този "ранен" час места за паркиране има бол. Информацията е вярна и входът в музея е свободен. Взимам си печатче и марка и почвам да се дивя и мая. Защо не съм идвал тук преди? Музеят е доста интересен има доста златни накити, статуи, гръцки и римски артефакти, всичко, което може да очаква човек от един музей на световно ниво. Цената за входа може и да е солена, но ако трябва да изберете само един музей, който да посетите, в центъра на София (както ми се е случвало няколко пъти) изберете този (а не Природонаучния както съм правил аз на няколко пъти).
След разглеждането на музея се отправих да си накупя хардуера, като по пътя минах през ротондата "Св. Георги". В нея вървеше литургия на запис. Малко е смешно, вместо поп имаше една голяма тонколона. След като упътих някакви английски туристи към археологическия музей минах и през "Св. Неделя", така и така ми беше по път. Там пък имаше кръщене, този път с истински поп, не с тонколона 😉 . Честно казано църквата не ме впечатли особено, църква като църква.
След като си свърших работата се насочих към художествената галерия и етнографския музей. Двете са в една сграда, но се плащат два входа – 6 лева за галерията и 5 за музея. Тук се оказа, че марки нямат, ще трябва да ги търся по-късно от централата на организацията. В галерията имаше две експозиции – снимка на годината и някакви модернистични цапаници. Във фото изложбата имаше наистина добри неща, но имаше и такива, за които си казвах WТF is this here? Освен това, разбрах, че соц фотографията на работнички и колхознички е още жива. Или поне кураторите на изложбата мислят така. Доста се изкефих на една снимка на бат Бойко заобиколен от камери и микрофони, в която той гледа към фотографа, която явно е покачен някъде високо. Но дори най-лошите снимки бяха на светлинни години пред модернистичните цапаници на горния етаж. Нямаше дори една картина, която да прилича на нещо реално. Вярно, че не разбирам от изкуство, но тия художници имат нужда от психиатрична помощ, не от излагане в галерия.
Етнографският музей беше малък и не особено впечатляващ. И тук имаше две изложби. По-голямата част от пространството беше посветена на Чипровските килими, с изненада установих, че миналата година, те са били включени в списъка със световното нематериално културно наследство на UNESCO. Помолиха ме да не снимам историческите килими, но ми казаха, че в последната зала са съвременни изработки, които е ОК да снимам (аз и тях не снимах). Там попаднах на една от двете жени, които са изработили съвременните килими, която обясняваше на всеки желаещ да слуша кое било традиционно, кое модерно, как били комбинирани и т.под. Другата "изложба" беше на българска бродерия и се помещаваше само в една малка стая.
Това, което пропуснах да спомена, е събитието "Изкуството на жълтите павета през Юни" организирано от регионалната занаятчийска камара на София. В градинката на мавзолея има базар на накити и всевъзможни джунджурии продавани от техните създатели. Аз, лично, си харесах едно шарено порцеланово слонче за 10 лева и дори получих сертификат за уникалност. Планира се събитието да се повтаря всеки последен уикенд на месеца до края на октомври. Има някои наистина красиви неща и ако случайно четете това преди 20:30 имате още време този месец.
След галерията и музея се насочих към Природонаучния музей, по пътя си поснимах малко "Руската" църква (всъщност тя се казва "Св. Никой"). Посещавал съм този музей много пъти, но този път бях доста разочарован. Първо беше ужасно шумно, явно беше имало някакво събитие за деца, което тъкмо беше свършило и малките се бяха разлудели. Второ – осъзнах, че осветлението е отвратително и всичко е наблъскано много нагъсто и трето – животните всъщност изглеждат доста овехтели и запуснати. Не знам дали тези ми впечатления имат нещо общо с посещението на мадридския природонаучен музей, но сега, след Nтото ми посещение не останах доволен. От положителната страна на нещата – на много от експонатите имаше QR код (онова квадратното, дето изглежда като баркод), който сочеше към статия в wikipedia (на български) за съответното животно (скала, муха и т.под.), имаше и някакъв опит за интерактивна игра с такива кодове, но аз не можах да я подкарам (изтеглих приложението, но не можах да намеря играта на музея). Институтът Cervantes пък, беше спонсорирал "подводница", в която децата да си играят в морската зала.
И така, от плана ми оставаше само катедралата "Александър Невски". Подминах статуята на Самуил само с една снимка. От далеч и през деня очите не ми направих впечатление. Останах малко изненадан от сградата на светия синод, не бях я забелязвал преди, но явно носенето на фотоапарат си има предимства 😉 . Останах много разочарован от храма. Помещението е огромно, но липсва достатъчно светлина, огромните полилеи са оставени загасени, а от мътните прозорци не влиза достатъчно светлина, за да се вижда нещо. Запалих свещичка, скараха ми се да я държа така, че да не капе на пода и тръгнах да търся криптата където поставят печатите. Намерих я лесно, сложиха ми печат, но и тук нямаха марки, а таксата за разглеждане на изложбата от икони (6 лева) ми се видя висока и не влязох.
Пообиколих още малко, минах през мястото от където по принцип се купуват марки (ако ги няма по обектите), но то все още беше в ремонт (знаех за ремонта, но така или иначе то не беше твърде далеч). Поснимах още малко и ето резултатите:
Със статистика този път няма да ви занимавам. И без това стана доста скучно описание. Полетът ни за Скандинавия е след по-малко от седмица и тогава очаквайте скучни или не толкова обновявания да се появяват всеки ден, в който имам Интернет.
Оставете отговор