Това заглавие си го открадвам най-безсрамно от Голямото Началство. Някой имена и събития в този пътепис са изменени с цел запазване на анонимността на участниците в тях! Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно умишлена! Ако познавате тези хора, вероятно ще научите за тези случки от самите тях, а ако не ги познавате, имената така или иначе нямат голямо значени.
Всичко започна с глада на Голямото Началство. Не най-голямото, малко по-малко голямото. В смисъл не някакъв алегоричен глад, ами съвсем истински такъв. Прияло му се, на Голямото Началство, сръбска скара. А къде правят най-добрата сръбска скара? В Сърбия, разбира се. И нали сме IT компания, пускат се едни ми ти email-и с едни ми ти документи в google-то и се почва едно ми ти организиране. Изненадах се, че всички кандидат шофьори си намериха пътници за отрицателно време, но чак днес разбрах каква била работата. Въртяла им се из главата някаква дюлева ракийчица, на някои дюлева, на някои крушова.
С консенсус, да се чете на никой не му се занимаваше, приехме единствено предложение, а именно Етно Кућа КАПИЦА, което с моите скромни възможности в сръбския език си превеждам като "Етно Къща Капица". Демек механа. Това се намира в село Лукавица, което е практически квартал на Димитровград. Даже имахме спор по въпроса с някои колеги.
Речено, сторено. Настана съдбовният ден. Днес е първи април. Трафика около обяд ще е убийствен, моят план е да тръгнем около 11:30, но успяваме едва в 11:50, какво да се прави, Голямото Началство постави условие този обяд да не пречи на работата, а аз имах малко работа. Денят съвпадаше с акция за кръводаряване в офиса и повечето колеги щяха да тръгнат една идея по-късно, за да могат някои да дадат кръв и после да се възстановяват ядейки хубаво червен месце, което да подпомогне генерирането на червени кръвни телца. Трафикът естествено беше убийствен. Всичко работеше много бавно. Изглежда имаха някакъв проблем със софтуера, "ех тия програмисти за нищо не стават, големи некадърници са", както каза Колега Номер Едно. Викам си, сега ни се такова таковата, Колега Номер Две не е с българско гражданство, почти е сигурно, че ще влезнем у някой профил и ще ни тарашят. То, не че има нещо в багажника, само ще си губим времето.
За щастие, този път не познах. Сръбската граница минахме малко по-бързо. Не мога да разбера защо проблемите все са на нашата граница, а не на тяхната. Механичката е на 3-4 km от границата и стигнахме бързо. Бяхме първи. За съжаление ни бяха направили масата за 30тина човека на втория етаж в къщата, а не на двора. Местата на двора бяха заети от други българи, поне ако се съди по паркинга пълен с български коли. Запоръчвахме – води за всички, разядки, а изглежда сме поръчали и хляб без да разберем, защото когато няколко минути по-късно се появи и Моето Началство (който ни беше настигнал на границата и беше 2-3 коли зад мен) и питахме за хляб се оказа, че имало поръчан.
Хората започнаха да се появяват скоро след това. Започнахме да четем менюта, а те порциите големи 7-800 грама, а цените смешни. БНБто официален курс със сръбския динар няма, но според една вездесъща търсачка днес за левче се дават 62-3 динара. Предлагат ни да ни донесат няколко големи порции. Приемаме, само Колега Номер Три бил на диета без месо и си поръчва риба. Малко след това се появяват нашите мотористи. Моторист Номер Едно ни казва здрасти, опита от разядките, които ни бяха донесли и ни казва чао. Имал среща след 40 минути в София, дошъл, само за да покара малко мотора. Мен ми се вижда хахаво, ама той си знае най-добре. Дали е стигнал, не знам, но те, мотористите, имат свойството бързо да се телепортират на далечни разстояния 😉 .
Сега за храната, много добри разядки. Донесоха няколко чинии, с малко лютеница (изглеждаше домашна), някаква разбъркана изваря с червен пипер и две други, за които решихме, че са някакъв вид сметана, едната подправена с някакъв пикантен лук. Донесоха и едни чинии с прясно бяло сирене – уникално на вкус. Само един проблем. Хлябът се забави и си изядохме разядките без него. Той дойде заедно с някакво пушено месо, нищо уникално, но тоя хубав хляб все трябва да го ядеш с нещо.
Запоръчваха се и едни канички с ракия. Дюлева, със страхотен аромат. И крушова, не толкова ароматна, но пък със страхотен вкус. Е, аз нали съм шофьор, трябваше да се огранича до две глътки, за опитване и помирисване. Някой колеги даже си накупиха за вкъщи. Ама при мен само ще отлежава. Не знам под въздействието на тази харна ракийка ли или поради други причини, но Началник Номер Едно излезе и се излегна на двора на механата, върху една тревичка, Началник Номер Две реши да си говори с нещо нещо и отиде при него. Точния ракурс прави всичко, скоро сцената беше забелязана от прозорците на втория етаж и се започнаха едни снимки и едни окуражаващи викове. Забавлението трая кратко – Началник Номер Едно забеляза какафонията и веднага загря какво ни е в главите.
И така, ядохме, пихме и се веселихме. Дойде скарата. Огромни порции. Моето Началство ми вика – "да знаеш, не е за теб цялото, светнаха ти очите". Хахаха, ние четири ли бяхме, пет ли, човека, не можахме да изядем всичко. Че очите ми светнаха – светнаха, душата ми се пълни като видя такива големи порции месо. Хем не бях особено гладен. На снимката отдолу можете да видите какво количество от скарата ни остана, при това само на нашата групичка, а имаше още няколко такива чинии. Сега като поогладнях ми се иска и аз да си бях взел малко, но тогава бях толкова наяден, че даже не погледнах кой взе храната. А имаше страхотни свински пържоли, плескавица – поне два вида, наденички и дори пилешки пържоли, които май не бяха на почит.
И така, настана време разделно. Събрахме си храната, натоварихме се на колите и по живо, по здраво. Минахме сръбската граница бързичко, бяхме се събрали цяла делегация. Моето Началство и Началник Номер Две ни изпревариха точно преди будките, а Моторист Номер Две ни беше изпреварил вкупом малко преди това. Както казах, на българската граница имаше някакъв проблем със софтуера, граничаря псува, хука, но накрая все пак минахме. Стигнахме си в София без проблеми, с изключение на една странна случка – на една отбивка една спряла кола, шофьора лежи върху кормилото. Не знам заспал ли беше или нещо му беше станало, но 30 секунди преди нас мина една патрула и не беше спряла, дано поне са се обадили на някой да провери какво се е случило.
Честит Ви първи април. Постарал съм се стилът да подхожда на "празника". Всички описани тук събития или са се случили или не са, но се надявам да приемете написаното с обичайното си чувство за хумор. 🙂 🙂 🙂
Оставете отговор