С електричка из балканите

Тази идея се нуждае от спонсор. Не разполагам с електричка и това е основна пречка пред осъществяването ѝ.

Резюме

Накратко, идеята е да се обиколят колкото се може повече балкански страни в нормалния за мен двуседмичен период на отпуска. Варианти има много, но ето този, който смятам за най-осъществим и интересен. Тръгване от София към Скопие и Охрид в Северна Македония. От там към Албания със спирка Тирана. Следва столицата на Черна гора – Подгорица. Преди Босна и Херцеговина където спирките са Мостар и Сараево, отчитаме и Хърватия с Дубровник, а по обратния път, в Сърбия, е само Белград. Подробностите, сред които и спирките за зареждане, можете да прочетете в дългата версия.

Разстояние: 1 848+ km
Време: планира се
Метод: кола (електричка)
Бюджет: планира се в €
Отпътуване: планира се
Връщане: планира се
Пътешествениците: планира се

Пътуването

Легенда

Основна спирка Спирка за зареждане Заобикаляне

Дългата версия

Ако се разровите из моите идеи ще откриете поне две, които се въртят в близката околност. Ако не съм ги изтрил, из записките ми сигурно има още техни вариации. Простото обикаляне на близки държави, обаче, не ми се вижда достатъчно предизвикателно. Всяка такава обиколка може да се направи като просто скоча в колата и потегля накъдето ми видят очите.

Настъпи пандемията и като пътуването беше забранено реших, че поне мога да планирам някакво пътуване. Идеята беше породена главно от скука, по онова време нямах никакво планирано пътуване, а и планирането винаги ми е доставяло почти такова удоволствие както и реалното пътуване. Трябваше да реша какво точно да планирам, искаше ми се да е нещо практически осъществимо дори при евентуално ограничения в пътуването. Всяко нещо включващо самолетни полети беше изключено и до сега никой не знае какво ще се случи с тази индустрия след края на пандемията. Остана планирането на нещо с кола, но далечните разстояния включваха твърде голям риск от внезапни затваряния.

И така, зароди се идеята да планирам един маршрут през близките държави, с добавеното ограничение пътешествието да е планирано за електричка. В началото не бях сигурен, че това е възможно. Поне не и като се добави допълнителното изисквани спирките да са интересни за разглеждане. Първо трябваше да намеря с какви инструменти да планирам пътуването. От една страна, трябваше да знам къде има зарядни станции, а от друга да знам разстоянието между отделните точки от пътуването. Има доста сайтове, които показват зарядни станции, но скоро открих, че https://www.plugshare.com/ предлага и опция за планиране на пътуването комбинирана с помощник за пробега на колата. Второ, трябваше да избера какъв да е пробегът на колата.

В момента на планирането и сега пишейки това все още не разполагам с електричка. Вариантите за пробег варираха много. От под 100 km до над 600 km. Писах си едно 400 km на ум и планирах маршрута да няма отсечки по-дълги от 200 km. Каквото и да казва производителят и дори тестовете, метеорологични условия, задръствания, ремонти и всякакви други непредвидими обстоятелства могат ефективно да намалят този пробег. Да не говорим, че в някои от отсечките зарядните станции са доста кът и ако някоя не работи може да се наложи дълго каране до следващата.

Балканите са чудесно място за планиране на такъв маршрут. С изключение на факта, че има големи участъци без зарядни станции. Кратките отсечки позволяват по-спокойно пътуване, но пък създават проблем с общото време на пътуването, което, както казах, трябва да се събере в две седмици отпуска. След няколко опита успях да направя маршрут, който да задоволява всичките ми критерии. Бройката на спирките не позволява пълен ден почивка във всяка от главните спирки, но краткото шофиране между повечето от тях би трябвало да компенсира това. Едва към края има отсечки, които са по-дълги от 4 часа, а там ще трябва да се планира и малко резервно време, защото дистанцията не позволява изминаване на пътя с едно зареждане (в един от случаите дори и при 400 километра реален пробег, а в другия прекалено близко за да е безопасно).

И така, стигнахме до следния план. Тръгване от София към Скопие със спирка за зареждане в Кюстендил. Общата дистанция до Скопие е 242 km, което прави спирката за зареждане пожелателна. Общото време за каране е малко под 3 часа и половина. Не се наемам да прогнозирам времето за зареждане, това зависи прекалено много от пробега на конкретната кола, за това ще давам само времето за каране.

Скопие е една от основните спирки, т.е. спирка, в която планирам поне една нощувка. Следващата отсечка е от 171 km до Охрид. Охрид е единственото място между Скопие и Тирана, в което са показани зарядни станции и е на подходящо разстояние, и от двете точки. С това приключваме със Северна Македония. От там са 134 km до столицата на Албания. От Тирана заминаваме към Подгорица, разстоянието е 162 km. Изглежда пътищата в Черна гора не са много добри, защото предвижданията за време на каране са доста високи за кратките разстояния. След това се насочваме към Дубровник в Хърватия, разстоянието е около 149 km.

Следващата цел е Мостар в Босна и Херцеговина. При първоначалното проучване един от граничните пунктове беше отбелязан като затворен. Сега не е, но съм оставил заобикалянето през Неум, за да ми напомня за необходимостта от проверка (а и може да се окаже, че този път е по-бърз, нищо, че е по дълъг). До Неум са само 66 km, после има още 85 до Мостар, който е първата ни спирка в тази държава. От там до Сараево са нови 129 km, изглежда и тук пътищата не са на висота.

Пътят към Сърбия налага множество спирки за зареждане. До Белград са 317 km, което налага спирки в Тузла в Босна и Херцеговина (119 km) и Сремска Митровица в Сърбия (още 124 km преди финалните 74 km до Белград). Най-несигурната е отсечка е до България. На картата липсват зарядни станции. Първо се налага да спрем в Етно село “Столово” на 153 km от Белград. Оставащите 243 km са доста и това налага нова спирка в Ниш. И така, до София остават само 159 km от общото разстояние от 396 km.

Като цяло, общото каране излиза 28 часа без две минути в идеалистичния свят на Google Maps. Последните две отсечки ще изискват резервно време и алтернативни варианти, които нямам планирани за сега. Изглежда, че нови станции се откриват постоянно, макар и старите да изчезват понякога. Очаквам, че докато пътуване като това стане възможно ще има други варианти за зареждане.