Теотиуакан

Днешната цел беше Теотиуакан (Teotihuacan). Или за по-незапознатите, това са двете пирамиди, на Слънцето и на Луната. Тази на слънцето е най-голямата пирамида в Латинска Америка. Стигането до дам е относително просто. Трябва да се стигне с градския транспорт до северната автогара (Terminal Central de Autobuses del Norte). Там, на изход 8, продават билети.

Взех си билет за отиване и връщане. Този за отиване беше с фиксиран част 08:45, т.е. след 15 минути. В момента товареха автобуса за и половина. След малко дойде друг автобус и ни натовариха на него. Абе малко съмнително ми се стори, че имаше някакви други табели отпред. След малко ни свалиха, явно автобусът беше спрял на неправилното място и дори местните не се оправиха. Добре, че се усетиха навреме. Дойде друг автобус и се качихме успешно, а този потегли със значително по-малко пътници.

Провирахме се из задръстванията на града. На последната спирка преди магистралата се качи един китарист и започна да пее и да свири, така че имахме и жива музика. На връщане същия се качи, даже без да спира автобуса. Явно се познаваше с шофьорите. Имаше разнообразен репертоар (сутринта и следобед не повтори песните). И двата пъти насъбра доста стотинки.

Стигнах при пирамидите малко преди 10. Все още нямаше много хора, но бях в грешния край на парка. Амбулантните търговци още не бяха напълнили всичко (само след час вече нямаше къде да мръдне човек без да се бутне в някой от тях). Интересно, но поне някой от тях имаха идентификационни карти, които явно показваха, че имат право да продават наоколо. Някой са големи навлеци. Загледах се в “сребърните” медальони на един и той не искаше и не искаше да ме остави, колкото и да му обяснявах, че просто не желая да купя. Даже взе да сваля цената. Абе човек, не разбра ли, просто не ме кефят тия неща, колкото и да сваляш цената, няма да купя. Разбира се, навсякъде имаше и предмети от “обсидиан”. Изгледаха ми абсолютно фалшиви, но имаше и някой, които или бяха истински или много добри фалшификати (не гладко изработени, а по-автентично изглеждащи).

В тая жега взе да ми привършва водата. А никой от тия търговци не продаваше. След малко обикаляне намерих ботаническата градина (това е малко преувеличено, според мен), до която се намираха машините за вода и чипс (явно това е всичката храна, която ти се полага вътре), а зад тях имаше зона за пикник. След половин час на сянка живнах. Явно бях почнал да прегрявам без да се усетя.

Беше ми леко гладно, само на малко “кашкавал” тръгнах от хотела, но реших първо да се кача на пирамидата на Слънцето. Там имаше зверска опашка. Качването до първата платформа беше ОК, но след това, в редичка по един, чак до върха. Крачка, спирка, крачка, спирка. Почти не ми се налагаше да почивам допълнително. Отгоре гледката не е свръх впечатляваща. Отдолу пирамидите изглеждат по-високи 🙂 . Пък и съм бил на редица по-високи места.

Качването на пирамидата на Луната беше на четири крака. Стъпалата бяха въз високи. Не чак като храма на Кетцалкоатъл (е това, признавам си, го копирах), в другия край на комплекса, където бяха високи до коляно. Тази пирамида е отворена само до средата. Но пък и така гледката си струва.

Реших да пропусна разните музеи и вместо това да се насоча към ресторант La gruta, което, предполагам, се превежда “Пещерата”. Досещате се, че е в една пещера. Очаквано, цените са доста високи. Но пък храната е доста вкусна. Поръчах си три кесадии (quesadilla) със сезонен пълнеж (бяло сирене, гъби и някакви зелении) и био пиле. Пилето беше трепач. Обезкостено (както беше заявено в менюто), в някакъв сос, загънато с бананово листо. В соса имаше нещо, което приличаше на парчета зелен боб, но май беше нещо друго. Донесоха ми и гарнитура някакви бобчета. Таксуваха ме към 400 песос за тия двете и бутилки джиджана вода.

Поисках си сметката и дойде сервитьора да ми се обяснява нещо. Ама аз нищо не мога да вдяна. Викам му, че не разбирам. Той викна голямата клечка, който говори няколко езика. Оказа се, че искали да ми обяснят за легендата на заведението. Как преди време местните слизали по стълбите и оставяли по една свещ на задната стена, за да си пречистят греховете. След което, взе една свещ от масата и я запали (на всяка маса има по една свещ). Е, взе и парите за сметката 🙂 . Та, сега съм без грехове. Съвсем прясно пречистен.

Ще ми се да кажа, че прибирането мина без инциденти, но не беше точно така. Чичето на входа не беше много заинтересован да ми проверява билета. Наближаваше края да работното време. Моята цел беше да мина през парка, за да стигна до спирката на автобуса. Наближавах изхода, когато лявото ми бедро реши да прави крампа. Хубаво, че бях близо до една сянка. Една от малкото изобщо. Някак си, го убедих, да не прави крампа точно сега. Стигнах до спирката, там имаше доста опашка, но автобус дойде веднага. Не се вредих за него, но се качих на този след 10 минути.

Всичко беше наред, докато не стигнахме до автогарата. Още щом слязох от автобуса и кракът ми направи тотален блокаж. Никакво сгъване в коляното. Напълно блокирал мускул. Успях да се добре да една ограда и да седна на бордюрчето (абе кажи на земята). Веднага след като започнах да мога да сгъвам крака, станах и тръгнах полека, накуцвайки към метрото. Моя опит показва, че движението е най-доброто лечение за такива крампи.

С вървенето нямаше проблем, слизането по стълбите не беше приятно изживяване, но като стигнах до първото изкачване и десният крак реши да прави същото. За щастие, бях почти на върха на стълбите, изпуснах влака, но се подпрях на един парапет. Попе с този крак положението беше по-леко. След само една спирка имаше безумно дълъг тунел до следващото прекачване (поне 500 метра е според мен). Движението помогна и на изхода нямах сериозен проблем.

Иска ми се да знам колко етажа съм качил днес, но с това друсане в автобуса, още преди да почна да катеря стълби бях на 30. Та там, може и да са били 3-4 заради метрото, но е трудно да се каже. Същото е положението и с крачките. Сигурно 3-4 хиляди са от друсането в автобуса.

И така, взех си хляб, шунка и разни сирена за вечеря и закуска. Явно е, че тая вечер няма да се излиза. Взех си и някаква от тия спортни напитки. Току виж всичките тия химии вътре помогнат. Утре заминавам за Оахака. Трябва да стана рано, защото си взех билет за първия автобус от 7 часа.