Днес посетих известния или не толкова известен Бял храм. Официалното му име не го пише даже на билета за вход. Но пък някои пътеводители не искат да го пишат като Белия храм и цитират официалното му име уат Ронг Кум (วัดร่องขุ่น). Тука са си направили и Черен храм, но той се намира в тотално противоположната посока. Пък и не изглежда кое знае какво на рекламните снимки. Явно са го направили само, за да е наопаки.
След като цяла сутрин проучвах какво интересно има за гледане и установих, че освен Белия храм друго интересно няма или поне не е на пешеходно разстояние. Първата ми задача беше да намеря автогарата, защото на мястото, на което се предполагаше да бъде, течеше ремонт. Лесно намерих автобусите, преместени на съседния паркинг. Там чакаха и много тук-туци. Питах един за цена, той ми предложи 300 за отиване и връщане. Като се има предвид, че е на петнадесетина километра от центъра, цената ми се стори приемлива и не се пазарих. Сигурен съм, че можеше да се смъкне и още – с градския транспорт е 20 в посока.
И така, бръм-бръм до там, те и тук-туците били на газ. Шофьора ще ме чака 1 час, то като не съм платил и повече ще чака, но като го гледам мястото, няма да отнеме повече от час. Значи, хитрягите са направили бяла сграда облицована свили малки бели плочки със стъкълца в тях. Другото си е бяла замазка. Резултатът е, че всичко изглежда снежно бяло. Просто бялото се отразява от огромен брой малки огледала. Вътре, нещата са далеч от традиционната украса. Освен модерно изглеждащата интерпретация на украсата, едната стена е изрисуване със съвременни образи – от Нео, през Батман и Супермен до костенурките нинджа. Пикачу, самолет от "Самолетите", трансформърс и Майкъл Джексън, не можах да ги запомня всичките, а не дават да се снима. А най-странно от всичко е, че хората си се молят като във всеки друг храм. Явно, модерната украса не ги тревожи.
Върнах се при шофьора, десет минути предварително. Разходих се малко из центъра, минах покрай часовниковата кула, намираща се в центъра на града – голям кич, малко са прекалили – и реших да вляза в едно от многобройните кафенета. Това, което може да прочетете във всеки пътеводител е, че производството на кафе и западните туристи са довели до създаването на уникална култура на западните кафенета. Изглежда, че пътеводителите не грешат 🙂 . Хапнах свинско с чесън по тайландска рецепта и пих две ледени кафета mocha. Много е яко да се пие кафе с лед в тая жега.
Накрая минах да посетя един близък музей на племената от хълмовете. Срещу дребна сума ми пуснаха презентация на един стар телевизор (абе толкова ли бяха големи тия чудеса с кинескопите) и можах да разгледам не особено богатата колекция от инструменти и носии. Беше станало 2 часа и реших да се прибирам. В тая жега, няма много смисъл да стоя навън. Минах покрай градската църква където група, предполагам, евангелисти си свиреха на китари и си пееха химни.
Опитите ми да разбера разписанието на автобусите от персонала не се увенчаха с успех. Местната баба звънна по телефона на някаква говореща на доста развален английски, но не успях да получа задоволителна информация. Намерих сайта на една от автобусните компании и за сега изглежда, че ще има места на автобусите, които са на често. Ще отида за по-ранните часове, пък когато се кача.
Ще задържа публикуването докато не се върна от вечеря. Кой знае, може да се наложи да пиша нещо интересно
Нищо интересно за вечеря. Пържени скариди, свинско на скара, което вече няколко пъти вземам, този сос ли е, марината ли е, го прави много вкусно. Едни пържени картофки и за десерт малко пъпеш. "Шопинг" на сувенири и вземане на сандвичи за закуска от вездесъщия 7-11. Сега остава да стегна багажа и да си навия будилника.
Оставете отговор