И така, малко случайно, но започнах проекта за посещаване на 100те национални туристически обекта. Бях тръгнал на разходка из Витоша, но срещата ми беше определена на Боянската църква. След като се разходихме, тя беше все още отворена за посетители и аз реших да я видя. Все пак срамота е, че съм посещавал места от културното наследство на UNESCO на други континенти, но това, което се намира едва на десетина километра от мен, не съм.
Църквата се намира в малък спокоен парк. Влизането в нея става само срещу билет, който струва 10 лева. Вътре се пускат само по 10 човека едновременно. Всички по-големи чанти трябва да се оставят в предверието, а уредниците молят, по-малките да се държат пред тялото, за да се избегне евентуално докосване до ценните фрески. Престоят в църквата е ограничен на 10 минути, но пространството е толкова малко, че това време е достатъчно. Срещу допълнителна такса може да има и беседа, но това го пропуснахме. Аз имах късмет, точно преди мен беше влязла голяма група чужденци (мисля, че говореха на немски) и отвън чакаха само още няколко души (но всъщност само двама имаха билети). След десетина минути чакане влязохме, точно преди да се изсипе цял автобус с туристи.
Докато чакахме, единият от уредниците обясняваше, за да си запълва времето, колко голяма била климатичната инсталация, която била заровена под земята. По неговите думи тя е по-голяма от самата църква. Вътре в сградата е доста хладно, явно климатичният контрол работи. Фреските са на две нива, докато са реставрирали част от тях, са намерили други – под тях. В същинската част на църквата (чух да я наричат средновековната) е трудно да се разминат десет човека. Снимките естествено са забранени.
Сега като погледна виждам, че тия хора имат някаква мания по числото 10 – входна такса, брой хора вътре, време за престой вътре 🙂 .
И така, ето и малко статистика: по данни на навигацията съм навъртял първите 25,4 km към проекта. Боянската черква е обект №58а в списъка на 100те национални туристически обекта и №42 в списъка на UNESCO за световното културно наследство. Общите ми разходи бяха 21 лева (освен входа, дадох 8 лева за два магнита, 2 лева за книжка на 100те обекта и 1 лев за марка). Разхода на гориво не го смятам, защото бях там по друг повод.
Снимките в галерията са правени с телефона и като резултат са доста мъгляви, просто много ми мърда ръката като снимам с телефона.
P.S. В случай, че се чудите какво става с пътешествието в Скандинавия – реших да не публикувам други подготвителни статии. Нямам какво толкова да споделя и статиите стават скучни. Накратко, вече имаме резервации за всички нощувки и сме наели кола.
Оставете отговор