През Европа с кола

Мадрид – посещение второ

За мен днес сутринта започна с много ранно ставане, но какво да се прави предстартова треска. Самолетът излиташе по разписание в 07:10, а аз се събудих около три и половина сутринта. На летището имаше доста народ, но чекирането на багажа мина относително бързо, преминаването през сигурността отне малко повече време, но в края на краищата стигнахме пред изхода около половин час преди да започне качването.

След което денят започна да изглежда много добре. Оказа се, че са ни преместили в бизнес класа. Така и не разбрахме защо, но не се и оплакахме от по-доброто отношение, на широкото място полетът от 3 часа и 25 минути мина почти неусетно. Пристигнахме в Мадрид по разписание и затърсихме от къде да си вземем багажа. На това огромно летище това се оказа истинско приключение. Трябваше да минем през безброй ескалатори и автоматична подземна железница, която ни вози изключително дълго, преди да стигнем до лентите за багаж.

Добрите случки през този ден продължиха. Тъкмо пристигнахме и нашият багаж излезе на лентата. Без особени трудности успяхме да намерим къде да си оставим багажа, за да не го мъкнем цял ден из Мадрид. Стигнахме до метрото след още няколко ескалатора. Спирката на Терминал 4 изглеждаше удивително незавършена. Навсякъде се виждаше гол бетон и имаше най-обикновени огради преграждащи пътя между отделните коловози.

Както бяхме планирали предварително с метрото стигнахме до спирката при Nuebos Ministerios. Както можете да очаквате от нещо което се нарива "новите министерства" това е нещо огромно и патетично изглеждащо. От тази спирка се добрахме пеш до стадиона на Real MadridSantiago Bernabéu. Срещу "скромната" сума от €19 на човек, влязохме вътре. Обиколката беше добре организирана от най-високата част на трибуните, през музея на клуба съхраняващ огромно количество трофеи и предлагащ удивителна мултимедийна програма (заснех няколко клипчета, но качването им ще трябва да почака до завръщането ни), до минаване през съблекалните на отборите и стъпване на самия терен, па макар и ограничено до съвсем малка зона около резервната скамейка. Разбира се, изходът от всичко това минава през сувенирния магазин.

От там се запътихме към Museo Nacional de Ciencias Naturales, т.е. националния природонаучен музей. Значително по-евтиния вход от €6 ни позволи да видим огромна колекция от препарирани животни, бръмбари и пеперуди, а също така и скелетите на огромни съществуващи и не съществуващи животни – някакъв вид кит висеше от тавана, имаше огромен слон или поне имитация на такъв, както и множество други скелети на малки и големи животни, включително гигантска сепия. А скелетите на динозаврите бяха върха на сладоледа. За съжаление залата с минералите беше доста тъмна и много от снимките там станаха мътни и замазани подари дългата експозиция и моето мърдане. Кураторите на музея бяха проявили забавно чувство за хумор – наред с динозаврите имаше и "реплика" на "рептил", надлежно етитикитирана – "такова животно нема", но все пак присъстваща в един ъгъл на музея.

След музея времето вече напредваше значително, а ние имахме нужда от почивка, храна и вода. С няколко смени на метрото стигнахме до познатия на мен хостел от миналата година. Настанихме се и дадохме възможност на уморените ни крака (не крила) да отпочинат. След кратка почивка се отправихме към Plaza Mayor, където седнахме в една от многобройните "тераси", т.е. заведения на открито и хапнахме за пръв път от закуската насам.

Последва лежерна разходка, целта на която беше да намерим статуята емблема на града – мечката, която брули дърво (май беше ябълково), която някак си бях пропуснал да снимам при предното ни посещение. След като я намерихме и се снимахме с нея продължихме с разходката с идеята да огледаме за сувенири и подаръци, както и да се снабдим с някой необходими неща. За съжаление заваля доста неприятен дъжд и се наложи да си съкратим разходката, а докато чакахме дъжда да попремине ни се наложи да отбиваме предложенията на един доста мургав индивид да посетим някакъв, определено, супер съмнителен клуб.

Вечерята завършихме с повторно хапване на площада, за съжаление този път не уцелихме заведението и тръгнахме да пообиколим, за да намерим нещо сладко за хапване. Оказа се, че повечето такива места са вече затворили в ранния за Мадрид девети час на нощта. В крайна сметка хапнахме палачинки с Dulce de leche в Mercado de San Miguel, който ако помните от миналата година, се намира точно срещу входа на нашия хостел.

Програмата за утре е ставане в нормален час, закуска и отиване на летището около 10 часа, за да си вземем багажа преди да минат 24 часа откакто сме го оставили.

Този път успях да кача всички снимки навреме за статията.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *