През Европа с кола

От Пуно до Куско

Най-накрая се наспах като хората, т.е. станах в пет, за колкото си бях навил часовника. Ранното лягане на Тони му изигра лоша шега и той будува повечето нощ, но поне аз се наспах. Обслужването в хотела беше върховно, закуската ни чакаше сервирана в шест, въпреки че официално почва от и половина, а таксито ни пристигна точно навреме. Товаренето на автобуса мина почти без проблеми, както още вчера предполагахме, ония които ни продадоха билетите са били доста неориентирани, бяха ни дали грешни места, но рейсът не беше съвсем пълен и нямаше проблем.

Туристическият преход между двата града си струваше цента. Гидът ни засипваше с информация за всяко от местата, на които спирахме. Единственият недостатък беше, че всяка реч се повтаряше по-два пъти – на английски и на испански, и за разлика от предното ни пътуване този не превеждаше всяко изречение, а се налагаше да слушаме дълги по няколко минути речи.

Направихме няколко спирки, първата беше музей на пре-инкската култура "Пукара", които са практикували човешко жертвоприношение. Втората ни спирка беше най-високата точка от маршрута ни – според брошурата тя е на 4335 m, което е по-ниско от достигнатите от нас 4500 m при прехода ни до Пуно. Последва обяд, на шведска маса, с жива музика в заведението. Единственото странно нещо при този обяд беше, че студените напитки (например водата) се плащаха отделно, а топлите не.

След обяд спряхме сред руините Raqchi където, според нашия гид, се намира единственият храм на Виракоча построен от инките. След това спряхме в две църкви. Естествено в църквите беше забранено да се снима, но но дадоха диск, на който се предполага да има снимки от тях (не съм проверявал дали наистина има). И в двете църкви активно течеше реставрация, но дори в нереставрирания си вид, те представляваха впечатляваща гледка.

Пристигнахме в Куско с малко закъснение и след кратка уплаха, че куфарът на Тони е изчезнал (така и не разбрахме какво точно е станало, но куфарът се намери бързо) стигнахме безпроблемно до хотела. Успях да си дам дрехите за пране, но вероятно няма да мога да ги взема на време, защото утре трябва да тръгнем към Мачу Пикчу. За това се наложи да си взема някаква тениска, единственият магазин, който намерихме да продава тениски беше някакъв марков и ми взеха около 40 лева за тениска, но като се има предвид, че сувенирните тениски струват горе долу същите пари (но вероятно човек може да се спазари), не съм на голяма загуба.

Като казах пазарене – почваме да му хващаме цаката. Все още ни прекарват, но все пак тук имат цял живот опит в тия неща, а ние сега се учим.

Куско е доста красив нощно време. Днес не сме правили снимки тук, но след като се върнем от Мачу Пикчу обезателно ще направим. За съжаление Интернетът в хотела е изключително бавен, за това очаквайте снимките някъде в неопределеното бъдеще.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *