През Европа с кола

Към Мачу Пикчу

И така след дълго закъснение ето първата от двете статии написани при липсата на Интернет.

Днес няма кой знае какво за разказване. Трябваше да станем рано, за да си приготвим багажа за Мачу Пикчу. По-голямата част от нещата си оставихме в Куско. Закуската закъсня, Интернета е убийствено бавен, но пък сега в подножието на Мачу Пикчу е още по зле. Някак си успяхме да накараме от хотела да ни поръчат такси, дойде някакъв техен авер, бачкащ съвсем на черно, тук такситата нямат апарати, нито пък се отличават по някакъв начин освен по светлоотразителните лепенки налепени на всички комерсиални превозни средства.

Стигнахме навреме на гарата, която е на двадесетина километра от града. Качихме се на влака, който е доста луксозен, макар да е един от най-евтините варианти. По скъпите са дори по-луксозни. Към цената на билета се включваше закуска. Комбинацията от палачинки, ягоди и бейби банан се допълваше от нещо със спанак. Изобщо нямам идея защо това нещо беше добавено. Първата част от пътуването беше доста скучна, влакът се движеше покрай населени места и нямаше кой знае какви забележителности. Нещата почнаха да се променят след като минахме по зигзагообразната част на линията, Това е много хитър начин влакът да се спусне над 40 метра в рамките на минимално хоризонтално разстояние. Влакът прави няколко тигела напред и назад, вместо да обикаля с километри.

След като влязохме в клисурата на реката гледките станаха много по интересни. За съжаление снимките ще се появят много по-късно, тъй като както тук, така и в Куско Интернетът е прекалено бавен за да кача снимките. Към края на пътуването навлязохме в дъждовната гора. Скоро след това стигнахме на гарата. Изходът ѝ е блокиран от огромен пазар за сувенири. Е, всъщност не е много огромен, но е като лабиринт. Успяхме да се измъкнем от него бързо и намерихме хотела. За съжаление времето е кофти, ту вали, ту спира, а перуанската храна реши да ми причинява неудобства, за това си мързелуваме в стаята.

Не знам кога ще мога да пусна снимките от тук и дори кога ще успея да пусна тази статия. Планираме утре сутрин да се качим с първите автобуси към Мачу Пикчу.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *