През Европа с кола

Лима – ден първи

Четирима българи на другият край на света. Общо взето с това може да се обобщи днешният ден. Благодарение на facebook успяхме да се срещнем с Мая и нейния приятел Боби. Оказа се, че безплатният тур на града е преместен от 9 в 11 часа, за това си променихме срещата за 10. Тъкмо да се видим и разходим. Понеже ние с Тони закъсняхме с тръгването пристигнахме с такси, което ни остави точно да катедралата – мястото на нашата среща.

Първата ни работа беше да седнем на маса 😉 за чай и кафе. Трябваше да запълним времето до идването на гида. Всъщност се наложи да запълваме повечко време, защото той ни писа, че ще закъснение. Докато чакахме пред Palacio de Gobierno започна смяната на караула. Излезе гвардейски духов оркестър и започна да свири музика. Това трая около половин час, докато нашият гид не дойде и по времето, по което започна същинската смяна на караула.

Оказа се, че сме само четиримата. Гидът беше обяснил по електронната поща, че се опитва да намери още хора и затова е закъснял, той даже очакваше, че ще са само двама. В края на краищата не се представи блестящо, но все пак му оставихме малък бакшиш – мисля, че бяха около 20 soles. Обиколихме наоколо, видяхме предполагаемата най-малка църква, на което ние отговорихме, че може и да е най-малката католическа църква, но се съмняваме да е най-малката изобщо.

Опитахме от тукашната улична храна, нещо варено в царевични листа, не знам точно какво беше, но имаше вкус на някакъв сладкиш. Малко объркахме програмата на гида, като направихме странично отклонение в някакъв пазар и се наложи да се връщаме по пътя, по който бяхме дошли. Минахме през един безплатен музей намиращ се в бивша банка. В трезора, който все още е екипиран с бронираната врата, се намира колекция от златни предмети от времето на инките.

Обиколката ни свърши на модерния централен площад където имаше някакъв политически митинг (в неделя предстоят местни избори). След раздялата с гида бяхме прегладнели и спряхме да ядем в една Polloteria. Това са заведения в които се предлагат пилета на грил. Това тук са го превърнали в изкуство. Според конкретното място може да се поръча цяло, половин или четвърт пиле, а тук имахме освен това и избор от други неща. Като навсякъде порциите са огромни и половината пиле върви с огромна порция пържени картофи и салата. Сервитьорката ни не знаеше дори елементарен английски, а ние имахме проблеми да разберем нейният испански, а всичко беше на някаква промоция и трябваше да избираме между някакви неща, които тя така и не можа да ни обясни по начин, по който ние да можем да разберем. Докато се хранихме успяхме да гледаме второто полувреме на мача Лудогорец – Реал Мадрид.

След обилното хапване беше станало към четири часа, и беше изпекло прекрасно слънце, и решихме да се насочим към Miraflores, за да отидем към океана, и за да могат Мая, и Боби да намерят някакъв туристически магазин, за да си купят газ. Качихме се на градския транспорт, който се движи в отделена лента. Самото качване се оказа доста трудна работа. Явно нямат обикновен вид билети и трябваше да съберем 8 soles на монети (кой знае защо човекът, който помагаше на автомата искаше да са само по 1 sol, но се оказа, че и по монети от 2 soles вършат работа, а сигурно и от 5 щяха да работят). Доколкото успяхме да разберем, всъщност заредихме карата на някакъв друг човек с повече пари и ни пуснаха да минем с нея.

След известно лашкане пристигнахме в туристическия квартал на Лима. Лесно намерихме магазина и се насочихме към океана. За съжаление по пътя времето отново се беше развалило. В квартала, в който се намира и нашият хостел, всъщност няма кой знае какво за разглеждане. Една църква, един парк и сградата на кметството бяха нещата, които ми направиха впечатление. Накрая на един дълъг булевард стигнахме до един парк/мол, с гледка към океана намиращ се на стотина метра по-надолу.

Оказа се, че единственият път за слизане надолу се намира на седем пресечки разстояние. Ние намерихме някакви стълби, но входът към тях беше зазидан. Докато се чудехме какво да правим по стълбите се зададе работник екипиран с алпийска екипировка, което потвърди нашето предположение, че по една или друга причина, стълбите вече не стигат до долу.

Слънцето залязваше (то не че се виждаше, но взе да притъмнява), и почваше да става студено, за това решихме да се насочим към прибиране. За късмет на улицата, по която трябваше да минен с Тони за да се приберем имаше спирки на автобусът, който беше необходим на Мая и Боби, за да се приберат. Пожелахме си късмет и се разделихме на един ъгъл, нашето пътешествие ще завърши скоро, а тяхното едва сега започва (и ще завърши чак в средата на декември).

Нашите планове за утре са да си опаковаме багажа, да напуснем хостела, но да оставим багажа на съхранение и да отидем до океана. Ако ни остане място ще купим някой местен алкохол и вечерта в 20:00 местно време отлитаме за Мадрид. На връщане ще загубим онзи половин ден, който спечелихме идвайки насам и би трябвало да сме обратно в Европа в късния следобед на трети Октомври.