През Европа с кола

От София до Хамамет

Седя си в банята и пиша статия, стаята ми е една от най-крайните в хотела и Интернета стига само до банята, за сметка на това, хотелът е на плажа, за това и съм писал надморската височина отгоре на 1 метър въпреки, че се намирам на вторият етаж (ако броим партера за първи).

Но да се върнем в началото на историята. Втори континент за тази година, този път Африка. ОК и това не е началото. Началото беше на Терминал 1 на софийското летище. Поръчаното по Интернет такси дойде навреме и въпреки навалялия през нощта сняг, или поради него, успях да стигна на летището двадесетина минути по-рано от предвиденото. Трябваше да почакам докато отворят гишетата за регистрация и да успея да се ориентирам на кое гише да ида, защото номерата на полета от ваучера не съвпадаха с тези на таблата (или пък тези в инструкциите, ако това е въпросът). Чекирах се сред първите и започна голямото чакане за качването на самолета.

По известен български маниер качването трябваше да започне в 10:10, но започна с около 10-15 минути по-късно. Това закъснение доведе до закъснение с излитането, което се проточи още повече след като няколко минути преди да тръгнем затвориха пистата за почистване. Чакахме около час преди да тръгнем да рулираме до станцията против обледеняване. Като цяло вместо в 11 излетяхме в 13 т.е. два часа по-късно.

Както ни бяха предупредили от агенцията кетъринг на борда нямаше, продаваха се напитки, но не и храна. По късно, от други от пътниците, разбрах, че при същата компания, при други полети е имало и храна, явно бяха решили, че полетът е твърде кратък за да се занимават и с доставка на храна.

Полетът беше нормален, опитах се да правя снимки, но и двата ми илюминатора (да бях на готино място с два прозореца) първо бяха заледени, а после замазани. Минахме над запаления кораб, аз не успях да го видя но когато командирът на полетът ни каза, че летим над него някой от спътниците ми успяха. След съвсем малко турболенция пристигнахме на летището в Енфида (دار البي) или Енфидия, както бяха написали да таблото на нашето летище, без особени проблеми. За съжаление комбинацията от перпендикулярен на брега заход, гъстата облачност и близостта на пистата до летището не ми позволиха да снимам африканският бряг, който на това място представлява един безкраен плаж докъдето ти виждат очите (т.е. около 10 километра, ако може да се вярва на думите на пилота за видимостта).

И така, след малко возене с летищният автобус, попълване на имиграционна карта малко по-кратка от тази в Перу, но също така безсмислена и преминаване през метален детектор, който писка в червено на всеки, но на никой не му пука, стига да си пуснеш раницата през рентгена, стигнахме до лентата за багаж. Този път чантата ме беше изпреварила и след малко се озовах навън, където намерих човека със списъка. Натоварих се на рейса със съответния номер и след около 30-40 минути път втората спирка беше моят хотел.

Хотелът е огромен, сградата е доста красива и по-късно ще направя снимки. От терасата ми се вижда плажът и морето, уж трябваше да виждам градината на хотела, но по-голямата част от гледката е някакви покриви. Поне стаята е топла. Вечерята е на смени и доколкото разбирам всъщност няма новогодишна вечеря, само смените почват с един час по-късно, надявам се поне да има някаква организирана програма, но и да няма все ще измислим нещо. Както споменах Интернет има само в банята, но за сметка но това е с прилична скорост (малко бавен към български сайтове) и вече успях да кача снимките от самолета и автобуса.

Сега трябва да отивам на ориентация, а ако всичко е наред утре ще замина на двудневна екскурзия в Сахара.

P.S. След като се насладих на прословутата точност на арабите (нищо, че този говори български) вече имам програмата за екскурзиите:

05:30:00 на 30.12.2014

Начало на двудневната екскурзия в Сахара

08:20:00 на 01.01.2015

Тръгваме към пустинния зоопарк

07:45:00 на 02.01.2015

Екскурзия към Тунис и Картаген

14:10:00 на 03.01.2015

Трансфер до летището

И така, утре ме очаква ранно ставане и вероятно липса на закуска заради ранния час, но все ще се оправим някак си.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *