През Европа с кола

Зоопаркът Фригия и медината на Хамамет

И така, за пръв път се наспах в Тунис, горе долу, все пак снощи легнах към един и половина, а трябваше да се става в 7, за да се подготвя за днешното пътуване към т.нар. "пустинен зоопарк Фригия". Казвам "така наречен" защото зоопарка няма нищо общо с пустинята. Всъщност рекламата на тази екскурзия е доста заблуждаваща, аз не си спомням какво бяха казали от моята агенция, но част от агенциите са рекламирали вечерно посещение със зулуско представление. То тук зулуси няма, но животните са от този район. При мен, мисля, че това представление не го бяха рекламирали, но със сигурност останах с впечатлението, че екскурзията е следобед.

Както и да е. Автобусът дойде с половин час закъснение, което може да се очаква предвид предходната вечер. Пообиколихме доста хотели, но все пак стигнахме до зоопарка за около половин час. Имахме късмет и дъждът спря малко преди да пристигнем, все пак времето беше ужасно студено, и духаше свиреп вятър. Александър, представителя на Tez tour спря пред входа и ни раздаде някакви рекламни материали от самия зоопарк, но не ни обясни нищо повече. До края на екскурзията се натрупаха доста хора, които бяха недоволни от него. Наложи ни се да стоим до 12 часа, а аз успях да обиколя целия зоопарк за около половин час при това с камерата на главата.

Но да оставим неприятните изживявания настрана. Въпреки студа успях да видя доста от животните, някой като лъвовете се бяха скрили, но гепарда и леопардите си бяха по клетките. Белият тигър (те били два) закусваше на покрива на клетката си. Големите котки бяха в доста просторни ограждения, клетката на гепарда беше най-голямата и пътеката за наблюдение минаваше около нея.

Тревопасните не ми бяха особено интересни, с изключения на жирафите, за да ги видим трябваше да се качим на втория етаж, където бяхме на едно ниво с главите им. За съжаление заради студа те бяха пробрани в доста тесните си клетки. Имаше някакъв вид малко кенгуру, но то, както и слоновете си бяха в леговищата, които за всички животни са направени далече от пътеката за посетители. Другото животно, което ми беше интересно, беше двугърбата камила.

Успях да обиколя зоопарка два пъти, като втория път бях с GoPro-то на главата. За съжаление изтървах представлението на един от двата тюлена, но то е продължило само няколко минути, а аз обикалях зоопарка. Към зоопарка има и делфинариум, но ние не го посетихме. Филмчетата направени с камерата имат нужда от малко обработка пък и са доста големи, за това ще се появят след като се върна. А за сега само снимките:

На обяд се засякохме с Илиян и Кристина, моите спътници от екскурзията в Сахара, и решихме да посетим медината, т.е. крепостта, на Хамамет. Взехме си такси, знаехме колко горе долу трябва да излезе, пък и тук такситата са с броячи, и по принцип за цената не се пазари. Таксито ни остави пред входа на медината и почти веднага арабските търговци ни атакуваха. Буквално за секунди един успя да разбере от кой хотел идваме и взе да се прави, че ни е познал от хотела, и предложи да ни "разведе".

Моето предположение беше, че развеждането ще ни заведе до магазина на братовчед му се оказа почти точно, магазина беше на брат му и на сестра му. В магазинчето се почна едно шоу, направиха ни ментов чай и взеха да ни предлагат стоки. Решихме да си купим по нещо, все пак човекът наистина ни разведе, па макар и не много. Тук първите им предложения бяха абсурдно високи и беше очевидно, че сваляйки цената наполовина ще платим с пъти повече от реалната цена. Аз лично се забавлявах с пазарлъка и платих само двойно на това, което според мен беше цената.

Докато се измъкнем се наложи да се попазарим в още няколко магазина, единственото нещо, за което съм убеден, че платих абсурдно много, са метални фигури за шах. В крайна сметка цената която платих, беше по-малко от половината от първоначално исканата, но все още мисля, че струваха поне наполовина на това. Най-забавна ми се стори тактиката да се пазарят до последният динар. Вече сме уточнили цената, а те искат още един динар за кафе, защото тия пари били за шефа им, не им мина номерът. Минахме и през пазарене с елка, той пише една цена, аз друга, но така е като не можахме да намерим общ език.

А конкуренцията е жестока, но има и кооперация. В магазина, в който купих фигурите всъщност нямаше фигури за шах, но единият арабин отиде до друг, в който имаше и донесе. В същото време, на изхода ни видя един и дойде да ни обяснява, как този който ни развеждаше е лъжец (което ние бяхме разбрали и сами) и как всъщност е питал шофьора на таксито от кой хотел идваме (което разкри мистерията как е разбрал от къде идваме).

Мразовитият вятър продължаваше и не ни даде възможност да обиколим повече медината, а за да се качим на стената имаше такса, която не ни се плащаше. Бързо установихме, че извън крепостта няма нищо интересно и се прибрахме на топло в хотела. В галерията по-долу ще намерите и снимки от нашия хотел:

Утре ми предстои екскурзия до Тунис, Картаген и Сиди бу Саид. Тръгването е малко рано и се надявам да успея да закуся, но ако не пак си краднах ябълки, пък още не съм изял двете от хотела в Сахара.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *