През Европа с кола

Талин (по светло)

Взе да ми става навик да употребявам литературния инструмент на пролога, това, че пиша неграмотно не значи, че не знам засукани думички. Та, тоя инструмент е много хубав ако човек има какво да каже. Като няма някоя интересна случка от края или поне от средата на деня не е толкова интересно. И така, още докато пишех пътеписа от вчера бях решил днешният пътепис да е контрапункт (ето още една сложна думичка) на вчерашния. За това посетих местата, по които се бях изгубил вчера и направих снимки на дневна светлина – и виж ти, оказа се, че съм се загубил по маршрута на пътеводителя.

Денят започна скучно и с работа. Времето обаче се изниза бързо и ето, че около пладне се освободих. Минах през хотела, който така или иначе ми беше на път, за да си взема фотографската техника (ех че съм идиот, толкова време мъкна камерата в раницата, а забравих да снимам като се оказах на подходящо място). Минах по вчерашния си маршрут до площада на независимостта само, че от там подкарах по пътеводителя.

Зимата си има и предимства. Първата точка, беше някаква статуя, която видях отдалеч и съм сигурен, че ако беше лятото щях да я търся доста повече, но сега без листата по дървета се виждаше съвсем ясно. След това минах през руската църква, съименник на софийската "Александър Невски". Запалих една свещ (40 цента за най-малката) и продължих обиколката из високата част на стария град. Като стигнах до първата от двете наблюдателни точки оставени за туристите, видях точно до къде съм стигнал вчера.

Оказа се, че още вчера съм вървял точно по втората част от маршрута на пътеводителя, но съм решил да се върна преди да стигна най-далечната точка. След снощното разглеждане на картите и сателитната навигация, аз предполагах нещо подобно, но чак пък да вървя точно по същата улица. Както казах, забравих да извадя камерата, но пък намерих кой да ме снима на фона на града – две японски девойчета.

Както можете да очаквате около двете наблюдателни точки има огромно количество магазини за сувенири. Влязох в един, в който продаваха бижута от кехлибар, но цените бяха такива впечатляващи, че просто си излязох. Кехлибара явно е нещо местно, защото има дори магнитчета с парчета от кехлибар в тях (предполагам, че разликата в цента идва от качеството на материала). На слизане от високия град накупих бадеми и орехи овкусени по някакви традиционни местни начини, само не знам как ще ги събера в раницата, малките пакетчета ми се видяха прекалено малки, а сега средните ми се виждат прекалено големи.

И така, който следи фацебука, знае, че обядвах в някакъв естонски ресторант, в смисъл явно така се казваше, макар всички надписи да бяха на английски. Усещането беше като за някаква местна механа, храната беше супер – дебело парче свинско, гарнирано с някакъв сос и картофи на фурна. Имаше и от вчерашното кисело зеле, малко по-различно на вкус, но явно същото нещо. Имаше и съвсем малко горчица, но толкова пикантна, че ме предупредиха да внимавам, а като опитах, усетих вкуса чак в носа си. За десерт хапнах от някакъв "традиционен" десерт от рядко кисело мляко с някакви зърнени работи вътре и малко сладко от горски плодове (сладкото беше по-скоро кисело и съдържаше боровинки и нещо, за което се колебая дали беше малина или просто приличаше на такова). Както основното, така и десерта определено си струваха 22 евро.

След обяда продължих по маршрута на вчерашното си изгубване. Минах покрай един от най-дългите (май дори най-дългият) участъци от запазена крепостна стена с кули. Накрая стигнах до най-запазената порта – морската. От там започна и дългият път назад. Е оказа се, че съм вървял от страната на къщите, които уж бяха забележителните, но както и да е, вече бях уморен и премръзнал, а красиви сгради има и от двете страни на пътя. Така и не можах да разбера, коя е сградата, в която според пътеводителя се е помещавала щаб квартирата на КГБ, но предполагам, че е била просто една от многото.

И така, след още малко криволичени и минаване по разни тесни коридорчета стигнах до последния участък от стена и до портата, до която бях стигнал вчера. След като бях прегледал картата внимателно, се оказа, че пътят от там до хотела е доста по-кратък, отколкото ако се върна до площада на независимостта.

И така, не се заблуждавате от първите четири-пет снимки, останалите са на дневна светлина. Единствено съжалявам, че забравих да потърся една доста интересна сграда, която снощи видях, но нямаше осветление, щеше да стана страхотна снимка.

И така, утре в тъмни зори (те дори у нас не са зори, по това време на нощта, а какво остава за тук) отпътувам. Ако всичко върви по план ще съм си в София около обяд.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *