През Европа с кола

Най-северните точки на Европа

И така, по-малко от два месеца след като се върнах от последното пътуване идва време да представя следващото. Този път ще се върнем към корените на блога, а именно пътуването през Европа с кола. Пътешествието ще бъде из скандинавските страни – Финландия и Норвегия. Това е и първото пътуване, което излезе от секцията Идеи, а като се замисля, май е и първото, което влезе там.

Идеята за това се зароди докато планирах първото пътешествие – Пътешествие 2013. Пътуването до най-северната точка на Европа ми се стори добра идея след пътуването до най-западната. За съжаление бързо ми стана ясно, че това няма как да се получи в близкото бъдеще. Бях планирал интересен маршрут, но без да искам "счупих" картата, така, че тази отдолу показва само крайните точки, а не целия първоначален план. Всъщност се оказа, че Европа "има" две най-северни точки, намиращи се относително близо. Едната е сравнително широко рекламирана и известна, но географски се намира на остров, т.е. не е част от континентална Европа, освен ако не броим тунела под морето за суша. Другата е същинската най-северна точка, но до нея се стига само след еднодневен пеши преход или с корабче. Друг сериозен проблем е огромното разстояние, което трябва да се пропътува, което прави времето необходимо за пътуване на целият маршрут от София до там и обратно, с кола, почти невъзможно и то без да смятаме, че се минава през едни от най-скъпите градове и държави в Европа (а да не говорим за фериботите).

Нещата отлежаха малко. Стана очевидно, че няма начин да се тръгне от България с кола и да се стигне до северният край на Европа за някакво що годе нормално време. Но един ден, докато сърфирах из нета, попаднах на пътепис от един българин, който е прелетял до Скандинавския полуостров и после е наел кола, за да стигне до нос Нордкап. Нордкап е най-северната точка достижима с кола, абсолютен туристически капан, но пък гарантирано изживяване. Всъщност този нос дори не е най-северният на острова, на който се намира. И така, на мен ми присветна, че можем да копираме това. Само, че аз искам да стигнем и до истинската най-северна точка на Европа – нос Нордкин. Там може и да не успеем да стигнем до носа, тъй като няма да се хванем да правим двудневни преходи, а намирането на корабче, което да ни закара до носа не е 100% сигурно.

Започнах да разглеждам различните варианти. Вариант едно – начална точка Осло, столицата на Норвегия, маршрут през Швеция, път около 25 часа, което значи, че трябва да го разделим на три части или иначе казано, ще ни трябват 6 дни чисто каране. Една под вариация на този вариант е да минем през Норвегия, времето за път не се изменя особено, но пък има задължителни минавания с ферибот, а минаването с ферибот може да е проблемно, ако колата е под наем (или поне така показва моето проучване по сайтовете за коли под наем). Вариант втори – Стокхолм, столицата на Швеция – път около 21 часа. Вариант трети – Хелзинки, столицата на Финландия – път малко под 19 часа. При тези два варианта можем, малко пряко сили, да стигнем само с два дни каране, все пак маршрутът през Финландия е по-кратък и за това той спечели.

Времето си течеше ли течеше, идеята си отлежаваше, а развитие нямаше и идеята остана почти забравена някъде в главата ми. В началото на годината едни колеги случайно разгледаха секцията с идеи и казаха, че идеята ги кефи много, което ме накара да се сетя за нея. Лятото взе да наближава, а аз все още нямах план за пътуване, нито за него нито за есента. Преди около две седмици подхвърлих на Тони – "искаш ли да ходим до най-северните точки на Европа", а той ми отвърна "хайде". И така, само две седмици след това, вече имаме самолетни билети и около една трета от необходимите хотелски резервации.

Планът ни е следният – на 5ти юли излитаме от София през Мюнхен за Хелзинки. От там вземаме кола под наем и рано на следващият ден тръгваме за Рованиеми – "официалния град на дядо Коледа". Това е малко градче с около 60 000 жители. В него ще спираме и на отиване и на връщане, просто толкова на север избор няма. Според данните на слънчевия калкулатор на http://www.timeanddate.com/astronomy/ там ще срещнем за пръв път незалязващото слънце (по чиста случайност в последния ден, в който се случва това). На отиване само ще преспим и на другия ден продължаваме, а на връщане ще прекараме един ден в разглеждане.

Втората ни спирка е градчето Мехамн, с население 737 души (според wikipedia). Там ще се опитаме да намерим кораб, с който да отидем или поне да минем покрай нос Нордкин – най-северната точка на континентална Европа. Според туристическия сайт на района, такъв пътува понеделник и сряда, нашият разчет е да сме там в сряда. За съжаление, на сайта на организатора на пътуването няма подробна информация, за това ще трябва да се организираме на място. Ако имаме късмет ще стане, ако не – няма. Тук ще прекараме две нощувки (колко точно ще са нощувки с това незалязващо слънце, не знам)

Третата ни спирка е носът Нордкап. На него е кръстена и общината с население от има няма 3200 души (пак wikipedia). Това е най-северната точка достижима с кола (е в Европа), даже има паркинг. Тук също планираме две преспивания, за да можем да се насладим на среднощното слънце. От тук насетне започваме да се връщаме. В Рованиеми слънцето вече ще се спуска под хоризонта (но само за около 2 часа), т.е. нощта ще е бяла, а дори в Хелзинки денят ще е над 18 часа. Ще прекараме и един цял ден в Хелзинки (на отиване ще имаме само половин).

Връщаме се с полет през Франкфурт. Имахме възможност за избор между пет и осем часа престой. Аз избрах осем, тъй като с толкова много време можем да отделим 4 часа за разглеждане на града и пак да сме на летището навреме. Единствено на отиване имаме по-малко от два часа за прехвърляне, но друг вариант нямаше пък и ще е юли месец. И така, идваме си на 15ти.

Този път смятам да намаля подготвителните статии. Останаха само част от резервациите за нощувките (двете най-северни вече са направени, трябваше да се избърза заради малкия брой налични стаи), наема на колата и планиране на зареждането, тъй като толкова на север бензиностанциите са рядко явление, а не е добра идея да останем без гориво. Все още не съм взел пътеводители, защото чакам новите издания, които са насрочени за месец Май.

И така, часовникът вече тиктака.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *