През Европа с кола

От Рованиеми до Мехамн

Днес започнахме с минаване на полярната окръжност. Дали тя се намира точно там е въпрос на малко фантазия. Някой се е възползвал от локацията и е сложил две арки, по една от двете страни на входа на едно крайпътно капанче. Поради ранния час и дъжда – хора нямаше. Снимахме от колата и отпрашихме към Норвегия.

Днешният маршрут беше из дивите райони на Финландия и Норвегия. Добавихме още 719,9 km и така общият ни километраж набъбна до 1575,2 km. Общото ни време на пътуване е над 20 часа, а времето през което сателитната навигация е отчитала движение почти 19, но това са само сухи данни, които не включват почивките.

Движение почти нямаше и с няколко кратки спирания, едно за снимки, а другите за почивки, успяхме да стигнем до норвежката граница. Направи ни впечатление, че след моста липсват каквито и да било населени места, пътят е в много окаяно състояние и има само откъснати ферми. Цялото оживление е събрано от финландска страна.

На малките пътища в Норвегия няма осева линия. Вместо това пътят е много тесен и две коли трудно се разминават. За разлика от многоцветната маркировка във Финландия тук имаме само един цвят. Ако няма осева линия, линията за край на пътното платно е прекъсната, ако има – непрекъсната. Явно за да се ориентира човек, ако не вижда линиите в някоя мъгла.

Вчера пропуснах да ви разкажа за маркировката във Финландия. Тя е доста интересна и бива бяла и жълта. Доколкото успяхме да отгадаем, жълтата се използва в опасни участъци, а бялата навсякъде другаде. Стандартно, бялата прекъсната линия разрешава изпреварване, но ако наближава участък със забрана за изпреварване или влошена видимост линията става жълта. Не съм сигурен дали имаше непрекъсната бяла линия (май имаше), но непрекъсната жълта или двойна жълта беше често явление. Предвид наличието на множество хълмове предупреждението със смяната на цвета на линията е доста полезно, иначе човек може да се заблуди от някоя извивка на хълма и да не види насрещното движение.

Изключително страшният път в Норвегия, заради който изтръпвахме всеки път като се разминавахме с някой, обаче си струваше. От хартиената карта знаех, че има някаква наблюдателна точка. Такава така и не видяхме, но пък имаше многобройни гледки, които няма къде другаде да се видят. Опитахме и "офроуд" възможностите на колата. В един участък от пътя норвежците бяха изринали целият асфалт до чакъл и правеха грандиозен ремонт. Като цяло, тук пътищата са малко по-зле от Финландия, но норвежците явно работят, за да ги оправят.

Последният участък от пътуването беше най-приятен. Скоро след като навлязохме на големия полуостров, на който се намира селцето Мехамн и носът Нордкин, цялото движение изчезна (тук има само няколко малки селца, а административният център на областта, в който сме и ние, има "зашеметяващите" 737 жителя, според последното преброяване), пътят стана равен и с голяма видимост (въпреки мъглата) и ние имахме възможността да изпитаме истинското удоволствие от карането на такава кола без да се притесняваме от камери или насрещно движение.

След пристигането ни се настанихме в чудесен хостел. Тази вечер почти нямаме компания, едно възрастно немско семейство, които са забили носове в таблетите си и дори не си говорят. Утре ще имаме още компания, някакъв човек е заминал преди седмица на пешеходен преход към Нордкин и се очаква да се върне. Хостелът е доста уютен, разделен е на два етажа, като всеки етаж си има свои баня, тоалетна и общо помещение. Разполагаме и с добре оборудване кухня.

Собственикът е от Южна Африка и с жена му са се опитали да направят пешеходен преход от тук до Гърция. Стигнали, обаче, само до Румъния, където жена му се разболяла. Не разбрах защо са решили да се върнат тук, но преди няколко години са отворили този хостел. Голям образ е тоя. Разпита ни какво възнамеряваме да правим и ни обясни всички налични варианти.

Първата ни работа беше да отидем до компанията, която организира турове с лодки. Цената, която предварително имахме, беше някъде над 400 €. Лесно намерихме мястото, но те бяха излезли в почивка. За да запълним времето се насочихме към единствения магазин в селото, който се намира до единствения ресторант в единствения хотел. Ако не съм ви казал, мястото не е много туристическо.

Който следи facebook знае какво ядохме там. Не знам какво е правилното название на King Crab на български, може би Кралски рак? Според интернета има над стотина вида, които се наричат по този събирателен начин. Във всеки случай това е нещо доста голямо и много вкусно. Тук цените са адски плашещи, норвежката крона е значително по-евтина от еврото. Нашата бърза сметка беше да делим на 5 и това дава цената в левове, е първоначално смятахме, че това дава евро и съвсем се бяхме уплашили. То не, че с правилната сметка те не са си за плашене – над 15 лева е една бира в ресторант.

След като хапнахме успяхме да уговорим разходка с лодка до най-северния нос на континентална Европа. Поради бурното море ще ходим в ранния следобед. Имаме уговорка да тръгнем в 14:00. Та това е планът за утре. А ако времето позволява ще се поразходим и из селото.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *